ПРЕПЪНИКАМЪК

Пътуваше много често, но вече се поспря. Така се спря и днес пред Kaufland
беше решила да не мръдне от мястото си пред вратата, докато и на нея някой не и подхвърли някоя стотинка. Но уви! Никой не я съжали. Беше в ужасен вид.Това беше друг град,квартал и никой не я позна. Упорито продължаваше да проси милостиня….вече повече от час. Иначе беше симпатична зряла жена.До нея имаше две ромки,които здраво стискаха петолевки. Ния се чудеше как го правеха! Врачуваха? Тя не можеше този занаят,но се радваше на успехите им.Излезна така ,че ромките и в древната професия са по по от българките, и ясновидки се пишеха, та и психоложки излезнаха.Така се представяха и обработваха клиентите си,че свят да ти се завие.Особено мъжетеи по наивните лелки.Ния се вбеси.Вчера за цял ден десет лева,а днес няма и два! Не че не можеше да работи, но къде и как, като се уморяваше от самото напрягане да върши нещо,някаква работа.Енергия си имаше, мъжете са и го казвали,но то онова е друго.
Спря един голям бял джип.Ния се облещи,когато видя,че ромките вече бяха пред него,а тя тепърва мислеше как да постъпи.Да рискува?Това не бе в стила и. Намести се върху един камък и реши да изчака да види каква ще стане.Запали последната си цигара.Имаше се за много наивна и глупава и и беше писнало да и викат,че от простотията си ще умре.Иначе имаше си качества хубави,не като да няма,та и талант си имаше-да рисува.Но кой ти гледаше това? Ромките се развикаха нещо и остана само една ,която се зае с джипа.Започна със стъклата.Мъжът мина покрай Ния и влезна в магазина.Беше от тези със съмнителна репутация, но определено имаше пари. Ния го проследи с поглед и видя,чесъщият се спря пред самия вход на магазина с едно младо ,много красиво русо момиче.Момичето се дърпаше нещо, а той се опита да я прегърне.Личеше си, че се познават. Накрая Ния ги изгуби от погледа си, а ромката вече лъскаше джантите на джипа. Ния се завъртя около джипа и видя на огледалото снимка на същото онова русо момиче.Този път Ния се убеди,че момичето не е коя да е ,снимката беше професионална.Ния разбираше ,нали минаваше за художничка.Така и викаха познатите и я насърчаваха,но тя все отхвърляше темата.Явно мързелът и е най големият и порок.Ромката нещо се разкряка,но Ния извади молив и салфетка и набързо скицира всичко.Направо като фотограф,без малко и ромката да изрисува.Но се спря…мъжът идваше и не сам. Момичето с него беше усмихнато, носеха много пакети,не беше само храна.Ния побягна да се върне на мястото си -камъка,но изпусна „рисунката“! В този момент русото момиче се наведи и я взе,започна да се смее и я показа на мъжа,нещо говориха и тогава стана чудо. Мъжът дойде и покани Ния в колата. Плати на ромката, даде дребни и за другите ромки,които избягаха . Ния прие поканата. Пък и си мислеше,че вътре е и русото момиче,къде по по от нея. Когато джипът спря Ния не видя къде се намира. Можеше само да гадае,че беше някаква вила в гориста местност.Русото момиче измънка някакво име, но Ния не го запомни беше дълго и сложно.Момичето се обръщаше към мъжът с името Нико.То име ли беше това Ния не разбра,но се зачуди,когато я затвориха в една стая и и дадох а да рисува и то какво? Складове,по едни скици.Ния разбра ,че е загазила,но вече нямаше накъде.Отрупаха я с храна и пиене,но на Ния и изчезна глада.А какви цигари и пури имаше по масата…оле,свят да ти се завие. Оставиха я цяла нощ да чертае, рисува…разбира се заключена. Държаха се много мило с нея,но когато попита кога ще си ходи,те и се изсмяха- Къде? Имаш ли къде да идеш?
Не беше много лесна работата ,която и възложиха,защото имаше и числа,които тя механично преписваше-рисуваше.
Сутринта натовариха доста неща в джипа, Ния не видя какво и прибраха всичко,което Ния бе рисувала,чертала цяла нощ. Дадоха и дрехи, обувки и малко пари.За Ния бяха много. Казаха и,че ако се съгласи и за в бъдеще да им помага ще има повече пари,а сега следвало най лесното за нея. Трябвало да влезне в един хотел и да постави тези скици, рисунки-тя така им викаше на видно място,докато дойде един човек да ги вземе,но не от нея.Те с момичето ще наблюдават.Ния се изплаши,защото знаеше,какво е чертала,рисувала-имаше и скици на човешки лица,които тя просто ги бе възстановила от онези мизерни листи,които и дадоха през нощта.Нямаше връщане назад, любопитството и и жаждата за пари я караха да приеме и да продължи.Когато всичко свърши добре,така казаха двамата Ния беше цялата в еуфория.Хареса и пък и дадоха още парички.От простотия или друго тя прие и следващата „операция“. И така се продължи.Но един ден Нико дойде при нея без момичето,беше бесен.
-Ти нямаш толкова мозък, само онази малка кучка ме е предала,за пари.Оня старец нищо не може да върши, но и плаща повече.Ще се наложи да я заместваш известно време.
Ния не схващаше за какво става дума,но после разбра,че парите са много по по повече и …и други удоволствия дори в чужбина.
-Аз няма да мога, мога само да рисувам и стигат ми тези пари ,които ми даваш.
-Патко, ти не разбираш ли,че вече няма да имаш и тези пари, а и много знаеш,какво да те правя? Нямаш избор.Или или.
Ния удари на плач,но на него не му действаха такива.
-Тръгваш ли? Първо трябва да добиеш човешки вид,ще те запиша и на фитнес,
не че си толкова дебела,но за стягане на мускулатурата.И никакво опъване,каквото ти казвам изпълняваш. Хората при които те изпращам ще ги слушаш, но само за това, което аз съм ти казал.Онази пикла не ме послуша и си изпати.
-Къде е приятелката Ви?-попита тихо Ния?
-Не е нужно да знаеш.Тя си го търсеше.
Ния за миг си помисли,че момичето е мъртво,но снимката продължаваше да стои в джипа на огледалото и Нико все поглеждаше на там. Явно жива е ,но къде ли е?
Ния продължи да слушка Нико и се справяше вече много добре,но искаше още и още пари. Една нощ Нико се беше напил жестоко и тя си позволи ад му иска пари за жилище.Той се измя и я отряза.Била боклук и така щяла да си ходи по улиците да проси ако не е той.
Нико захърка, а Ния му взе ключовете и излезна от стаята.Не знаеше точно кои за къде са ,но опитваше. В един от сейфовете намери снимки и документите на момичето на Нико. Разбра че е извън страната и то с чужд паспорт. Видя и други паспорти,видя и нейното име в един списък,от който потръпна.Явно не и беше дошъл реда.Но си помисли,че сега ако я хване направо ще я убие.Беше решила да се върне и върне ключовете, но любовта към парите и любопитството и ,защо не и простотията и я накараха да продължи да търси .Знаеше се,но не можеше да се пребори с това в нея, то беше по силно.Намери най после пари,много пари,но не само…имаше и злато.Не беше много,но имаше заключени малки касички, за които тя не намери ключове.Започна да си мисли,че е в приказките и да си мечтае дори за диаманти.
Реши да бяга,но къде? Той я бе научил да шофира,но не смееше с джипа, а с другата кола,която караше момичето не и се искаше. Все пак се реши,знаеше,че щом е влязла в огъня ще гори. Пък дано не изгори.Пожела си го и тръгна натоварена с всичко ,което можеше да носи и поеме този volkswagen. На първият кръстопът
силни светлини я заслепиха. Беше джип,но не беше джипът на Нико. Видя това чак когато колата и се вряза в дървото и полетя към пропастта. Събуди се в болницата,но около нея полицаи. Разбра ,че краката и са ампутирани.Като че ли това бе залог да е жива.Разбра че приятелката на Нико е убита при престрелка в чужбина с органите на реда.
Дадоха и някаква мижава пенсия по болест, инвалидна количка, с която ходеше да пазарува пак там,където видя някога Нико и приятелката му. Ромките не се бяха отказали от занаята си и караха на дребно, хитро! А тя….?!


https://i2.wp.com/www.dw.de/image/0,,16218685_301,00.jpg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s