МАМО,ПРОСТИ МИ,ОБИЧАМ ТЕ!

https://i2.wp.com/m.sibir.bg/uploads_bg/img/0138694/img_138694_2073696_l.jpg

Един стих за мен от къде ли, от кой,коя ли?!

“Не те е страх да си признаеш
и стореното, и помисленото…
призна смъртта ,че ти е близка
почти сестра, а те предаде,
че позволи да те притискат
и прошките за непростимото,
и всичко,за което не помоли,
такава няма да си опростена,
призна, обичана ти стига”.

Моят отговор-
Дрън,дрън….нищо вярно,
което да касае мен.
Не ме познаваш, супермен!

Не се страхувам,не ми пука,
не газя аз лука.
Жеко е това,което е .
Кой,защо го туй боде?
Не съм признала нищо
и няма да призная
това, което в мен е,
и само аз го зная.
Самотна хич не съм,
душевно съм богата,
смъртта не ми е близка,
не ми е стрина, кака..
Предадохте ме Вие-
българи в кавички,
крадци и плагиати,
…ви и ……ки!

По повод моят стих –
СМЪРТТА

Вече съмна.
Замръзна моята ръка
и онемя часовникът в нощта.
На мен сестра ми е смъртта.
Усещам нещо.
Чувам стъпки.
Идва тя.
На бял кон в езда.
Напускам неразбрана този свят.
Сама.

https://i2.wp.com/m.sibir.bg/uploads_bg/img/0138694/img_138694_2183297_l.jpg

Този ми стар стих не е за мен, драги,
вижте колко не ме познавате, а критикувате?!
Но докъде води липсата на познание,
психологизъм, наличието на злоба,
завист, мнителност на някои!

Написах го по повод
смъртта на мама – Венета Христова,
която почина от рак в ръцете ми в ужасни болки
още 1998 само на 67 години.
Тя живя сама –неразбрана дори от мен-дъщеря и.
Разбрах я чак след смъртта и.
Разбира се имаше съпруг -баща ми,
но той беше НЕ от нейния свят….
Викаха му Христо Ботев-пишеше стихове
и двамата бяха учители.
Тя беше голям оптимист
и атеист,татко само атеист.
Беше зодия Кон и Овен по другите…
Много искаше да има сестра,
но имаше брат-алкохолик!
Отиде си неразбрана дори от мен,
което не мога да си простя НИКОГА!
Беше много красива и елегантна,
Полина прилича на нея особено в тялото и очите.
Мир на праха и !
Там ще и обясня всичко…
И двамата с татко си отидоха на Великден –
различни години и дати, но все април месец-
рожденният месец на мама, а датите –на мама
числото моят рожден ден .
На татко датата на смъртта му-
числото на рожденният ден на сина ми.

Та тогава, когато умря мама
в съня ми мъж в черен костюм
взе в ковчег мама в розов влак
по сребърни релси и преряза релсите ,
когато тръгнах да ги гоня.
„За тебе ще дойда следващият път-третият…“
Първият път взе баба-майката на мама
с карета , а баба в съня ми -принцеса в лилава рокля –красавица…!
Тогава ми било рано-той ми каза пак в съня ми,в реала
аз бях в болницата и се бориха за живота ми-перитонит.
Така че вярвам в задгробния живот и познавам хората
много добре, никога не правя прибързани заключения,
както се правят по повод мене
и децата ми и не само в интернета.
Но всеки си носи греховете и си ги плаща.
Аз не съм безгрешна, нима Вие сте?!

 

 

 

 

 

А.Х.Т.
sekirata cekupama

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s