НИКЪТ МИ sekirata БИЛ СТРАХОВИТ,НЕ НИКЪТ МИ,АЗ ПЛАША

image

ПЪК АЗ СЪМ БИЛА…СЕКИРАТА?!

АНИТА
А.Х.Т. sekirata cekupama

https://i2.wp.com/i054.radikal.ru/1401/72/8ce9b334b745.gif

НИКЪТ МИ sekirata cekupama БИЛ СТРАХОВИТ ?!
НЕ НИКЪТ МИ,АЗ ПЛАША НЯКОЙ БОЛЕН МОЗЪК!

https://i2.wp.com/jupel.blog.bg/photos/119976/img_138694_1602268_l.jpg

ЗДРАВЕЙТЕ,ПРИЯТЕЛИ И…НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛИ!

Вчера направих „околосветско“ пътуване в     интернета,
там,където съм била  и където съм блокирана.
И какво установих, навярно Ви интересува,защото
искам веднъж завинаги да се спре да се говори за
мене ,че си измислям и тем подобни,че съм имала
мераци меко казано да съм голямата поетеса и разказвачка,
че съм ненормална и красива „бабичка“,че нямам кой знае
какъв глас и не съм това, за което се фишкам. Цензурата
я има, но е друг вид,не от държавата.Страхотен е българинът,
та и малцинствата ни, които се побългариха в някои сфери!
Та страхотен е българинът,когато трябва да смаже брата,
сестрата си, сънародника си. Това е от някаква мания да
се покаже той пред другия и то негов сънародник. Срещу
малцинствата не смее да рита,защото е страхлив и дупедавец.
И какво установих ли? Ами нещо, което си го знаех, но вече
се убедих,че няма лъжа , няма измама. Наистина всичко към мен,
към децата ми идва от Плевен, работното ми място, родителите,
които сляпо вярват на децата си,родата най вече зълвата и
от комшийте ми. Хасковските и асеновградските ходжи…
по тази причина отдавна не стъпвам там дори при сина си,
който изцяло е зомбиран. Магиите на чалгарките и феновете
им са едно на ръка. Но как да се развалят магии, като е вредно
и опасно? А и аз, и децата ми сме сред същите тези „хора“,
които ги подновяват? Ще кажете, като имам толкова много лични
проблеми, защо се хващам в някакъв интернет. Защото всичко
започна от както започнах да пиша в него по повод Пайнерката-
дъщеря ми Полина. Защото не съм от тези, дето лазят,
дето клякат и мълчат, крият истината, страхуват се…
И досега не си намериха място Плевенчани, че Полина
е била избраницата, че от петдесетината кандидатки и
кандидати от Плевен избраха Полина в „Пайнер“.
Че съм била музикант и много добре знам,
че тя не можела да пее дори като някои мои ученички.
Писаха се писма  с клюки и интриги дори до шефовете ми,
моите и на „Пайнер“. А детето ми беше капка, сълза,
докато живееше при мене в Плевен. Същото и със сина ми,
който не случайно бе разпределен в Хасково, след като
завърши школата в Симеоново . По това време аз писах
истината /това е моето аз/ срещу оня край, срещу цигани
турци и чалгата-ориенталщина с център Димитровград,
откъдето ми натресоха  и снаха. Синът ми е вързан ,
обсебен с тяхните …Но всичко с времето си,
то се връща с бумеранг и вече започна да се вижда.
Та  интернета, от него ми дойде и идва всичко,
но защо аз не трябва да съм в него? Защо моите
слова са опасни, перото ми, съществуването ми дори
в училище, не само в блока , в който живея? Защото
съм неудобна или просто човешка завист? Та всички
плевенски сайтове ме блокираха от раз, особено,
като пиша потребител секирата! И не само Плевенски.
Защото си плюят в устата.“Тази е майка на чалгарка
и няма как да е поетеса, разказвачка,нормална.
Тя е едно изкуфяло бабе, хайде да я довършим
по най използвания метод на Балканите чрез проблеми
с децата и чрез най милото и „. Така ми го каза
направо в очите  и Веселин от Асеновград leif
приятелят съгражданин на Стефан разказвача cefulesteven,
който не случайно дойде да живее в Плевен.
Така ми го каза и Златка esen.Че не се знаело
и с моята дъщеря какво ще стане, след като тя
загубила едната си дъщеря. Всичките сайтове,
които проверих вчера и снощи, всичките до един
за моето АЗ и ника ми са проблем меко казано.
И то след като четири години Полина вече не  е в
Пайнер и не е на себе си от магии и …….!
Където и да иде, дори в чужбина. Синът ми също,
но е мъж, а е и много кадърен не в изкуствата,
и им е нужен. По същата причина и мене ме държат
жива все още, та и малко ли е удоволствието
на тази измет да гледа как една майка се
гърчи от болести, магии, мъка…?! И тази майка
да има наглостта да се опитва да им превзема
позициите на най големите в поезия, проза, музика,
журналистика,  интернет,учител музикант,контактна,
почти готов литератор, домакиня,мъж и жена
в семейството си от 1983г и…и…! Имала съм
наглоста да се правя на Ботев! Сами съзнават,
че не е така! Ботев не пише еротика и любовна
лирика като мен, но…? Въпросът е че тази жена
с ник секирата дразни със своето АЗ. С децата си,
които бяха  и са най лесната им плячка. Не се
страхуват от възмездие и защо ли? Защото са луди,
болни хора точно те, а не тя  майката, боркинята за истината,
родолюбката. Навсякъде, ама навсякъде,където  съм пускала
творбите си, особено стиховете си,което много неща показва
съм изтривана щом е сайт за художествена литература,поетичен
и особено плевенски и софийски. Та дори и на личан сайт
нямам право?! От къде се взе това свободно време на тези
някои да наслагат толкова минуси, толкова цветущи, най
често анонимни, отрицателни коментари, рецензии…
под мои творби в интернета? Дори съм преправяна, което
е абсолютно престъпление! Дори и ника секирата  премахнат,
все едно че извънземно е писало стиха ми?! А сайтовете за
клипове са изцяло манипулирани и там работя с триста зора,
с риск за компа ми.И и тук е мястото да кажа , че смених
четири компютъра за няколко години, че правих четири пет лични
сайта след изтриването им познайте от кои. Отказах се и от скайп,
от вярването в хора от интернета. И кой го направи, кои и защо?
Защото съм най талантливата, най красивата, най емоционалната….?
Не разбира се. Просто защото съм…АЗ! Защото това го
не могат много хора най вече враговете ми. Обвиняваха синът ми,
понеже  с това се занимава, с компютрите и с интернета е на ти.
Обвиняваха го, че той ме триел, заради баща си, с който поддържал
връзка и го настройвал срещу „изцепките „ми в интернета, но…Аз
съм тук и виждам как стоят нещата. Чак до там не би стигнал моят син,
чак до там да се продава та и мене, и то на баща си, и зълва ми,
на ония хора там долу от Хасково и Димитровград! Освен ако
не се използват средства , както стана и с дъщеря ми, вандалски,
нечовешки,престъпни деяния. Пиша за себе си, а защо не, админ?
Когато не пиша, че съм от Плевен в данните си зле, когато пиша
пак зле и кво, да ме няма ли в блог беге и в интернета изобщо?!
Не мога да угодя на всички,на малко хора дори не мога,
а и вече не искам, и не се старая.
Не ми се сърдете защо забравям някои от
виртуалните си „приятели“,защо не мога да приема,че не може
ТЯ,ТОЙ да харесва и моето творчество,и мене, като човек,
и в същото време, и моят враг, който се е смотал най често
анонимно в интернета,и ме гони пак за мръсотии….Та той
е съвсем различен от мене! Тя също…ако е жена.
Не го приемам това, не…!
Значи с други цели ми се пише приятел!
И моля Ви разберете ме,че сека,
защото съм ПОСЕЧЕНА – АЗ И ДЕЦАТА МИ,

ПРОДЪЛЖАВАТ ДОРИ ВАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ
ДА МЕ СЕКАТ ЛИ, СЕКАТ!  ПЪК  АЗ СЪМ БИЛА
СЕКИРАТА И ВИ ПРЕЧЕЛ НИКА МИ ?!?!

„Не се безпокой за каквото и да било – никога!
Или имаш контрол над него, или не.
Ако имаш – действай. Ако ли не – махни с ръка.
Не хаби енергията си за тревоги.“ Уейн Дайър

https://i0.wp.com/m.sibir.bg/uploads_bg/img/0343740/img_343740_2368834_l.jpg

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО

Само на края на гората захвърлено останало само. Малцина го използвали, повечето използвали чужда съвременна техника. Така си въобразявали,че качество давали. Валентинчо-слугинчо и няколко стари моми от селото Кратунско се дразнели най много. Нямало кой да изкопае една дупка и да погребе това желязо. Ден и нощ ги мъчела тази мисъл.Но имало и едно нещо по страшно, което ги убивало всеки ден. Не можели нощите да спят. Те хвърляли толкова много пари за чуждото, модерното, а нищо не ставало.Повечето хора не разбирали от такава сложна чужда техника. Питали се тези няколко заблудени и още доста около тях как може това желязо да има толкова много сила, здравина и неуморност.Как може хората да допират до него и да избягват чуждата модерна техника. Откъде вадело това чувство, тази страст и топлина. Нямало
спиране. Не могли да се примирят. Сечивото е самобитно, българско. И това дразнело.Решили накрая да измислят хитрина. Наклепали го с ….на.Намерили се добри хора и го изчистили,лъснали.Стоплили душата на сечивото и то блеснало с по голяма сила. Тогава решили, че трябва да се оттърват директно от него. Не знаели колко години живее едно желязо в пръстта, но решили и започнали да копаят трап. Сечивото било добродушно и не очаквало чак такава силна злоба,че да посегнат на живота му. Но освен ,че била силна злобата не идвала само от едно две места. Разбрало сечивото,че гората е продадена и в нея влизат всякакви. Разбрало, че ще бъде закопано живо. Топлата му душа щяла да изстива в пръстта.Опитало се да плаче, но се сетило ,че може да ръждяса.Намерило сили в себе си и си откъснало старата дървена дръжка. Не му трябвала. Изместило се на юг и погледнало слънцето право в очите. Слънцето се усмихнало и го обляло със светлина и топлина. Сечивото все повече и повече лъщяло. Една сутрин го събудила пееща птица кацнала до него. То забелязало, че блести по по друг начин. Желязото в него станало стомана. Слънцето се усмихвало от небето и се радвало на сечивото, което блестяло с цялата си сила. Но хората,които го обичали били прогонени далече,много далече.Минал дървар и се спрял пред светещото от лъскавина сечиво. Занесъл го в къщи и му направил нова дръжка.Всеки ден излизайки в гората вземал със себе си сечивото.Толкова свикнал с него, че в къщи го поставял до леглото си.Първо в сънищата си, после в действителност дърварят забогатял.Забравил за сечивото и заминал в града.Подарил сечивото на един ковач. Ковачът се чудил какво да прави с него. Дожаляло му да го претопява и го скрил сред доста други стари сечива. Дошли години на мор и суша, беднотия и глад. Хората нямали пари и за хляб.Гората била близко, но нямало с какво да секат. Вносната модерна техника се потрошила, нямали пари да я поддържат.Намерили дърваря и заедно с него отишли при ковача.Помолили го да им даде сечивото. Ковачът се размислил и отсякъл-
-Когато сечивото ви вършеше работа вие го захвърлихте. Сега няма да ви го дам, защото знам,че ще го убиете.Извадил сечивото, лъснал го и то пак заблестяло.
Излизал редовно в гората с него и така спасил семейството си от студа, който сковавал всичко наоколо. Лошите хора зъзнели и си спомняли за времето, когато се подиграли със сечивото.Плачели неутешимо, но вече било късно. Сечивото принадлежало на добрите, обичало тях.

ЯБЪЛКАТА

https://i1.wp.com/lechitel.net/wp-content/uploads/2011/10/%D1%8F%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B0-nb4508.jpg

Червеи. Такива мънички, жълтички. Свиват се, разпускат се, ядат хубавите ябълки. И най интересното е, че се опитват да мислят. С какво ли мислят съм се питала и питам? Където им е главата, там им е дупето. Всъщност дали имат такова? Няма как да нямат. Толкова ябълки са изяли. Нали трябва и да го изхвърлят. Но има и нещо друго. Къде изхвърлят това….?Вътре в плода, то е ясно. Смешно и тъжно. Те -грозните, пълзящи, лигави и …ящни, те, бяха силни. Тези нищожни малки животинки. Хубавите, сладки ябълки за кратко време червясваха.
Нападнаха ябълката на леля Славка -тази голямата, точно пред къщата. На дървото имаше една червена ябълка, която червеите си харесаха. Точно нея. Постоянно нападана от тях ябълката падна на земята. Пъплеха по нея, в нея, разяждаха я. Тази ябълка беше от червените и много сладка, с твърда кора. Паднала на земята, тя очакваше леля Славка да я нареже за храна на прасето. Това прасе всичко ядеше, затова беше толкова голямо. Леля Славка му се радваше и имаше защо. Нейните внуци чакаха Коледа, за да си похапнат свинско.
Ябълката лежеше на земята и се молеше за по благосклонна съдба. И това, което не очакваше стана. Леля Славка я взе от земята, изчисти я и наряза на парчета. Заедно с две големи круши и няколко сини сливи свари компот. Ябълката нямаше как да се бунтува, това и бе съдбата. Водата понасяше, но захарта не. Чудеше се защо хората я употребяват. Тя вече не беше същата, но беше щастлива. Не бе изядена от прасето или изгнила на земята. И червеите си намериха майстора -леля Славка. Не разбра защо тя избра нея за в компота. Толкова други ябълки имаше на дървото и по земята. Много е сладка, апетитна, това трябва да е било. Леля Славка пиеше с наслада компота на глътки и като че ли я беше жал да изяде нарязаните парчета плод в него. Тя ги запази в хладилника, не ги изхвърли. Искаше да направи сладкиш. Животът на ябълката продължи.Сладкишът стана много вкусен. Ябълката умря щастлива. 

А.Х.Т.

sekirata cekupama

ИЗВОДЪТ


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s