ВЕСЕЛИ ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ-тези и още….

ВЕСЕЛИ ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ ! тези и още…

ВАСИЛЬОВ ДЕН! ЧЕСТИТО!

https://i1.wp.com/fakti.bg/img/news2013/84967/7381cf1e2ddc72ed0bd6fbd5f1c78341_big.jpg

 

Св. Василий Велики е един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква

На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден.


На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики. Един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.

 

Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.

 

По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това училище Свети Василий се запознава с Григорий Богослов – негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий.

 

След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие.Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот,

който векове наред е използван в православната църква.

Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка, но съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.Както коледарите, и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна.

В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво. В град Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Сурваки. Тя е следната:

„Сурва, сурва година, весела година!

 https://encrypted-tbn1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcR4kQ9mpphbGVdQRJwIInbTpxfYH9PbSwtXSO53UKjqKtRc6JALxfhOakwq

Златен клас на нива, червена ябълка в градина.

Жълт мамул в леса, златен грозд на лоза.

Пълна кошара с агнета ( стока ).

Пълна къща с деца!

Да ви е честита Новата година! 

До година, до амина!“

Накрая сурвакарите изричат следното: „Амин братко, кови магарето“. Там, където минат сурвакарите, хората ги даряват с пари и лакомства.

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се прави от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.

http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRDlh4j9mAffdNaPuOUPRk8YxrYC4g1tUwJEflIlw9ULHG7bQfw

Народът смята дряновото дърво за един от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.

https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQWKT0AnxG39f3TLu1U9t0TJl9vRqy-aUOntbC7qfWZpRiW0NBH

Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна.

Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На празничната трапеза, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача, приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.

 

Така обредната трапеза включва: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

Стефановден – денят на Свети Стефан, се чества на третия ден след Рождество – 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на христянската вяра.

Това е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората разказват, че „затваря кръга“ на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия.

 https://encrypted-tbn1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSWu7eCBzVNVqS4Kwbn_HCKtOrFulStPgevcNsyt-iy2WHJAQHosw

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.

Заедно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст той е почитан като един от тримата велики светители и учители на православната църква

В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Св. Василий Велики.

Празникът Обрезание припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово. 

Св. Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. 

Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е „Шестоднев“. 

През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда „Шестоднев“ на български език.

Заради примерния си живот и висока ерудиция Св. Василий Велики е почитан заедно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. 

Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. 

След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. 

Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. 

Те могат да се групират в четири основни компонента – обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. 

Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря. 

За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Домакините приготвят и свинска пача от краката и главата на коледното прасе. 

Също така богата, както и на Бъдни вечер, тя се отличава с блажни ястия. Обредната трапеза включва блюдо с варена свинска глава, баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав. 

Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например – боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. 

Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази „за Богородица“. 

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.

ЙОРДАНОВ ДЕН. ЧЕСТИТО БОГОЯВЛЕНИЕ!

ЧЕСТИТО И НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!

 https://i1.wp.com/upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Bogojavlenie.jpg/250px-Bogojavlenie.jpg

На този ден, известен още като Богоявление,

празнуват всички с името Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана

 „И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Този момент от новозаветното евангелие на Матей е в центъра на празника Богоявление, или Йордановден – по името на реката, в която св. Йоан Предтеча кръщавал вярващите.

На този ден при него дошъл сам Христос. 

Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус обаче той веднага се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него. 

Спасителят влязъл във водите на река Йордан и в този момент над него се отворили небесата, блеснала светлина, подобна на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Чул се глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение,

защото събитието разкрива Бога, изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. 

Съществуват свидетелства за честването на този най-древен Господски празник още през II в., но до IV в. той се отбелязвал заедно с Рождество Христово. 

Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил пред света за обществено служение. 

По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление. 

В народната традиция празникът има различни имена – Кръстовден, Водици, Водокръщи и др. 

На този ден празнуват всички с името Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана. 

С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. 

От днес започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни. 

Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. 

За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля Светия кръст в нея. По традиция млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, за да го извадят. 

Успелият е честит и здрав през цялата година. Болни пък се къпят на мястото, където е хвърлен кръстът. 

Вярва се, че ако кръстът замръзне, това предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, годината ще е плодородна и добра. 

Според народните вярвания Йордановден е 

последният ден от периода на т.нар. мръсни дни 

Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. 

Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. 

На 6 януари при военна обстановка се 

освещават и военните части и бойните знамена 

Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция.

Българската православна църква почита днес паметта на Свети Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан.

Празникът е наричан от народа Ивановден.

https://i1.wp.com/www.momentofpeace.net/wp-content/uploads/2010/01/ivanovden7jan25.jpg

Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е проповядвал, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване, Йоан кръщавал покаялите се с вода. Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа.

 http://vbox7.com/play:f573de9f

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и именниците.

В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година. Обредното къпане включва и размяната

на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Свети Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

 

На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено „царя“ на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.

 

http://vbox7.com/play:aec01754cc 

 ИВАНОВ ДЕН. ЧЕСТИТО!

Имен ден празнуват днес Иван, Иванka, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна. Аз се оттървах от един Иван -отдавна,завинаги,връщане няма! Дано на старини стане по добър баща.

БАБИН ДЕН. ЧЕСТИТО !

ЧЕСТИТО И НА ВСИЧКИ АКУШЕРКИ

И НА ТЕБ ДЪЩЕ !

 https://i1.wp.com/www.segabg.com/pic/2863/354309-l.jpg

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали.

 

Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.

 

Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец.

Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла.

След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича:

 

„Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“

 След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.

 После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата.

Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната.

Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки.

Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна.

Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп.

Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата.

 Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува й се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специална почит. „Къща без деца огън да я гори“, казва поговорката, а друга допълва „Кое е по-голямо от царя? Детето“.

За да се родят здрави деца, следва да се спазват не малко забрани, отново според народните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота.

Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето.

Всичко, което поиска бременната трябва да й бъде дадено, казват още народните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. Бременната трябва да се пази и от уплах.

 За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви

по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него.

Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден. 

И ВСЕ ПАК- „МАЙКА ДА СЕ НЕ РАЖДАШ“

„МАЙКИТЕ ЗА ВСИЧКО СА ВИНОВНИ“

Извинявам се на тези, които съм огорчила,но това съм аз, нали сме тук да бъдем себе си, нали?

Другото което правите почти всички в интернета е препредаване, препреписване на мисли, мнения, знания и. т. н! Покажете себе си,хайде де! Не като коне с капаци, не…..!!! Аз искам да живея свободно, да не правя това,което някой ми нарежда, защото просто не мога, това няма да съм АЗ!

ИСКАМ ДА СЪМ АЗ!

Иначе просто не ми се живее.

А.Х.Т.

sekirata cekupama

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s