МОЯТ ДЕН РОЖДЕН! 16.06.2013

ТОЗИ ЮНСКИ ДЕН Е МОЯТ ДЕН РОЖДЕН! 16.06.2013

https://i1.wp.com/i042.radikal.ru/1106/ad/84ca7854c1be.jpg

Когато се родих бе буря , ураган…

Очаквана, желана,
във бурна нощ се появи
и сякаш бе призвана,
демона да покори!
Във тази бурна нощ
без четвърт в полунощ,
Венета си роди дете,
тъй искаше да е момче!
И буря, вятър, дъжд и сова
се бореха с душата нова,
съдба чертаеше нощта,
война се водеше с смъртта!
Детето мъничко, красиво,
като зверче дере се, диво,
не иска да се примири,
родено сякаш за войни!
Но бурята навън не спира
и акушерките нервира,
суматоха е голяма –
родилката спасена, няма…
От болка, мъка във очите,
напираха без път сълзите,
каква красива дъщеря,
с характер още отсега!
Бащата недоволен е,
сумти, мърмори, мръщи се,
не иска той такава птичка,
не ще е кротка тя женичка!
С очички живи две маслинки
и бенки черни, само тринки,
такова малко човече,
отде взе сили да реве?!
Когато най после заспа,
бурята навън онемя,
вятърът се укроти,
дори дъждът спря да вали,
Венета се отпусна цяла,
уморена, онемяла!
Вярваше във чудесата,
вярваше във красотата,
във майчината обич, сила,
всеотдайност и закрила!

16 ЮНИ
РОДИХ СЕ В ТОЗИ ДЕН, ЗАЩО?
ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЗЛО?!

Когато се родих,
чувствах се щастлива.
Когато се родих,
бях мъничка и мила.
Когато се родих
светът за мен бе всичко.
Когато се родих
обичах мама, всичко.
Когато се родих
теб някъде съзрях
в сънищата бели
плаках и мечтах.
Когато се родих
всичко в мен ревеше.
Когато се родих
душата в мене спеше.
Когато се родих
обичах всички хора.
Когато се родих
не знаех, че изгора
за някого ще съм.
Животът мой бе сън –
кошмарен, сладък…. Грешен
живот, тъй жалък, смешен,
красив, богат и беден,
беше ми потребен!
Целувки от мене на всички добрички!
От народната певица и после даскалица!
Секира или не тя честна със вас Бе!
Не ви напускам, ще празнувам….
но къде сега умувам.
В Плевен няма да е, знайте,
защо ли, ха, сами познайте?
С много обич на тези, които заслужават
и не спират да ме обожават!

https://i0.wp.com/i.data.bg/07/08/22/522583_orig.jpg

Родих се слънчева и бяла,
от рано света опознала,
раздавах сърце и душа,
раздавах любов, светлина,
цветя раздавах и плам,
обичах, обичам, но знам,
че някъде горе в небето,
там ме тегли сърцето,
там ще намеря покоя
на душата изстрадала моя!

https://i0.wp.com/m.sibir.bg/uploads_bg/img/0138694/img_138694_512661_s.jpg

Небе! Лъчи!
Във мене музика звучи.
Мелодия душата ми залива,
дали съм аз съм щастлива?
Птицата във мене пее
за свобода копнее,
в очите ми прозират
облачета сини.
Ах, години!
За малко спрете!
Нов живот ми подарете!
Различно искам да живея,
различно да се смея,
фортисимото в мене спрете,
песента с морденти украсете!

https://i2.wp.com/m.sibir.bg/uploads_bg/img/0138694/img_138694_1323443_s.jpg

 

 

Събуди се,мамо, помогни,
разпъват ме на кръст,стани!

https://i1.wp.com/m.sibir.bg/uploads_bg/img/0138694/img_138694_2200142_s.jpg

Мила мамо, научи ме,
ако трябва покажи ми,
как доброто в мене да запазя,
без чужди интереси да погазя?
Как сърцето си в лозов лист да свия,
да го запазя от проклета орисия?
Как с душа тъй болна, силно наранена,
да се запазя силна, несломена?
Жена за вечни времена,
жена достойна за дела –
човешки и добри,
дела присъщи за жени –
борбени, красиви,
жени влюбени, щастливи.
Но мила мамо ти не позна,
че жертва съм на родова карма.
Решена ли съм аз сега
да жертвам себе си? Съдба.
Властва злобата и завистта!

 

 

Целувки от мене на всички добрички!
От народната певица и после даскалица!
Секира или не тя честна със вас Бе!
Не ви напускам, ще празнувам….
но къде сега умувам.
В Плевен няма да е, знайте,
защо ли, ха, сами познайте?
С много обич на тези, които заслужават
и не спират да ме обожават!

https://i1.wp.com/s017.radikal.ru/i433/1306/0c/b7d2430a4639.gif

И НАЙ НОВИЯТ МИ СТИХ ЗА ТОЗИ ДЕН ОТ МЕН, ЗА МОЯТ ДЕН РОЖДЕН!

Какво ли да си пожелая,
сърце боли, вече не трая
живот и карма на обречена,
на Дявола курбан наречена!
От съдбата не се бяга,
но на мен защо посяга
нечия болна ръка,
болен мозък? Ах,съдба!
В този хубав,слънчев ден,
кой си ти,кой е до мен?
На вратата кой почука
или просто е на слука?
Кой със рози ме дарява,
кой обича ме, кой сгрява
моето сърце истинало?
Жива съм, не съм минало!
Днес птица съм и ще летя,
приятел ми е песента,
със нея злото ще прогоня,
пък нека да ме гони…оня!
Душа ми пее, аз ликувам,
днес празник мой е, не сънувам
цветя и обич в моя дом.
Наздраве казвам с чаша ром! 

https://i0.wp.com/s019.radikal.ru/i613/1306/e6/ba408bf91e45.jpg

Може и така – Наздраве със бутилка ром! Smile

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s