СЛЪНЧИЦЕ!

Добър вечер, слънчице!!! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най малко мислех за себе си, когато ти беше около мене, но не и с мене, до мене, но не и при мене. Когато аз се надявах на нещото – онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах,че е на първа позиция при вас мъжете, повечето мъже. Когато си мислех, че сред мъжете простотията, клюкарщината липсва, прекаленото самочувствие, самонадеяност и фукня. Не знаех,че човек може да обича, да се хвали със семейството си, а в същото време да се гушка в чужда женска пазва (слава богу не моята), да търси сила , утеха , удоволствие навън при другата, другите най често много по млади жени ей така и за самочувствие. В този момент бих ти припомнила, че ненавиждам меко казано тази технология на обработка на любовницата или просто жената за мига от мъж, който се представя и фукляви, че всичко му е наред ,че няма проблеми. А всъщност има и то най големият му проблем,че търси спасение навън, където ги няма децата му, съпругата му, навън при онази чуждата. Е тогава, слънчице, защо е тази фукня, фишкане, че си щастлив,че имаш всичко – семейство, деца, съпруга, пари…донякъде и здраве? Защо?
Аз ще отговоря веднага. Защото си самотен,слънчице. Много повече от мен и такива, като мен. Защото всичко, което имаш ти е омръзнало и би рискувал всичко само и само да върнеш сладостта на душата си. Но не можеш с разни извънбрачни връзки, не можеш. Защо ли? Просто е. Бягаш от себе си. Когато човек бяга от себе си, губи и себе си. И така ,слънчице, какво бих искала още да ти река? Защото не мога да ти се радвам. Ти си една химера без сянка. Това,което те дразни е другото, което го нямаш, което не можеш да почувствеш така, както го чувствам и усещам аз и такива, като мен. И ще река отсека, както винаги прави секирата. Не хвърчи, слънчице, не лети! По лесно е секира да литне, отколкото труп. Труп без крайници, чак пък с крила! Защото ходенето по земята с тези крайници не ти се отдава- от таз в оназ плява. Защото ръцете ти са твърде къси да стигнат истинското слънце,слънчице. Ще речеш и ти защо ли те наречам така? Не знам. Може би е от желязото, стоманата в мен ,което е нещо много различно от слънцето, от топлото. И все пак бих се стопила. Бих се стопила, но няма го огъня, няма го, слънчице!Около мене само въглени, изгоряли слънца. Затова те създадох теб, слънчице.Теб, което не виждам,което не топлиш,което не грееш….което те няма.

Стоманата във мене кой ще разтопи,
няма чувства, няма и сълзи,
няма обич, любов, сласт…
Не се живее само с секс и страст!!!

http://www.vbox7.com/play:79dddedbee

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s