ВИНО, СТРАСТИ И ЛЮБОВ!

Налей ми вино и ме целуни!
Не му мисли!
Тази вечер ще се любим.
Ще се целуваме
и в страсти ще се губим.
Погали ме мили!
Стига чувствата сме крили.
Любовта е сила,власт,
наслада,огън,страст!
Жадна съм за теб,
за този час,
в който нашите тела
търсят и намират сладостта.
Не ме измъчвай!
Със мен бъди!
Люби ме страстно!
В мене остани!
Налей ми вино и ме целуни!
Не му мисли!
Тази вечер ще се любим.
Ще се целуваме
и в страсти ще се губим.
Погали ме мили!
Стига чувствата сме крили.
Любовта е сила, власт,
наслада, огън, страст!
Жадна съм за теб,
за този час,
в който нашите тела
търсят и намират сладостта.
Не ме измъчвай!
Със мен бъди!
Люби ме страстно!
В мене остани!

http://vbox7.com/play:9634667a

Досега са ми изтрити два сайта и блоговете и форумите към тях- Засега съм със cekupama.hit.bg . Към него имам само един форум -нов. Заличени са стотици мои стихове в
wordpress.com
където съм пак sekirata и заради този момент тук редактирам за кой ли път този си пост. Все едно линка на моят профил няма да се отвори, крият ме там и не само там,защо ли ? Познайте. Запечатани са стиховете и разказите ми там, останали са само последните да могат да се отварят, четат! А аз там си взимам отпуската когато трябва да влезна и да пусна някой пост, технически съм направо измъчвана.Подобно както бях и тук със sekirata до 10.02.2009 ,когато ми я изтриха най вече по жалби от малцинствата в поезията и в попфолка.
Нека се опитам пак да вкарам линка-
sekirata.wordpress.com
wordpress.com
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Подобно постъпиха с мене и в
blogger.com/start
където не съм секирата, а oganjupelplam, и пак им преча ?! Tам ме караха да изтрия сама всички статии, стихове в които съм писала за найден от hulite.net, за bukvite.com и любовната корумпирана камелия, за norass или infiniti и сто подобни нейни ника -модераторка най вече в kaldata.com, за глория и нейното куче пак мод от старата planeta.tv -владо, който се е набутал, като мод в много сайтове за запознанства, за pin4e -увяхналата интернет царица сред поетесите, за мая -модераторка в otkrovenia.com, която не ми прости, че съм по харесваната жена пред нея от нейничкия…, за esen – Злата -“българката“ и …….ка и рома неин приятел Кирил казанлъшки-comfy, за cefulesteven и вярното му съгражданче и псе leif- vesoleif който е напълнил интернета и муз.сайтове с бълвоч срещу мене , той престъпника толериран от …. И всички „големи“ величини …не само в интернета , та дори и в политиката, и плевенският бълвоч тук и в нета. В буквите, хулите, калдата, щъркел, камината и ред още такива малки и големи блогчета, форумчета, сайтчета съм гоннена , като престъпник, както и тук изтриха sekirata след организирана ПОДПИСКА от кои -то се знае. И сега тук в blog.bg има три НЕ МОИ регистрации на sekirata, sekirkata, cekupama , които са пълно престъпление , което се толерира от платени хора чрез админите. Държат ги със стратегическа цел, да не мога никога да се регистрирам тук ,като секирата, защо познайте -лоши спомени или страх от истината , която sekirata проповядва , a и не им изнася на некадърницитe и завистниците- мамини глезени момченца и момиченца с парички и власт! Знае се ,че никога не мога да направя тук онзи голям , най голям и смело казано най интересен блог на sekirata.blog.bg , който админите изтриха, продадоха не него само и мене, а и себе си! Знае се ,че беше обран преди това точно от тези които събираха подписките , да бъде изтрит след това. Знае се ,че всичко си пазя на всякакви източници и всякъде, то се надяват скоро да умра, така е иписано в няколко сайта най вече от leif-едно нещастно момче изоставено то жена си и дъщеря си и озлобяло на мене и моите деца. Разбира се ,че е от Асеновград, откъдето е и другият ,който блокира този ми блог -http://jupel.blog.bg за да бъдат четени неговите „разкази“-еднотипни, блюдкави и нереални! Само с добър език и въжеигране с думи и изрази не се става добър разказвач господин асеновградски „българин“ каквито са и Злата и Весо-leif. И имам един въпрос и отговор съответно, защото няма да го получа и то тук: Защо да си циганин , помак и турчин е обидно на някои, като sinay и radames и ….които много добре знаят ,че Не са българи? А те са на почит та дори в поезията и изкуствата въобще ,особено пък с идването на ислямски министър в християнска България. Гузен негонен бяга е тяхната! ЖАЛКО ЗА МАЛКОТО ОСТАНАЛИ ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ И ПОКОЛЕНИЯТА ИМ, ЖАЛКО!
ЖАЛКО ЗА БЪЛГАРИЯ!!!

КЪМ ТЕЗИ, КОИТО ИИИИИИИИИИИ
ЧРЕЗ СИНА МИ И ДЪЩЕРЯ МИ СЕ ОПИТВАТ
ДА МЕ СМАЧКАТ, УНИЩОЖАТ ФИЗИЧЕСКИ
И ДУХОВНО -НЕ САМО В ИНТЕРНЕТА!

Който ме обича,
пак ще ме чете
и няма да срича
в сайта клюките.
Аз пак ще си пиша,
мойте стихове,
а който го боде,
да не ме чете!
Поезията трябва,
истина да е,
а не лъжи измами -
думи обиграни!
Истини разказвам,
с вярни имена
и не се отказвам
да пиша и творя.
Нито пък копирам
и не се нервирам,
смисъл в думи гоня,
искам да изгоня
хаосът в речта
и то не на една
поетеса зла -
изчерпана и свита,
като в пашкул завита.
Модерна уж била,
а е чужденка
във свойта си страна.
Майчин, скъп език,
който днес ругае,
себе си един ден
той ще изиграе.
Със сложни, висши фрази,
говорих със онази….
която ги и пише -
на чужд парфюм мирише.
Забравила отде е,
за кой език копнее
Родината ни мила,
в недра си болка скрила.
Таз… станала слугиня
на чуждата култура
и тук пише халтура.
Къде са Ботев, Вазов,
къде е и Вапцаров,
аз искам да възкръснат
и да ги прекръстят
българите наши
станали апаши,
забравили цървула,
от селото мамула.
Отдалеч ще викна,
песен ще запея,
Кирил и Методии
в стих аз ще възпея,
Аспарух да чуе
в земните недра,
как се днес продават
български чеда.
Грях и срам позорен,
кой е отговорен,
за тази страшна сеч
във българската реч?
Не мога да се спра,
ще пиша, ще творя,
дар слово ще раздавам,
с народа си оставам!

НЕ ГЛЕДАЙ НАЗАД
Не тръгвай по пътя, който вчера аз изминах,
не доближавай се до болката в съня ми,
недей кради от чувството ми за вина,
остани такава -истинска жена.
Обичай, смей се и люби без мяра,
вземи от моя дух и сила, вяра,
греби със пълни шепи сладост -мед,
Назад не гледай. Аз съм с теб.
Лети високо с птиците и пей,
на дявола в очите се изсмей.
Гори. Не тлей. Живей!

Не ми завиждайте, не ме корете,
душата чувствена вий не морете,
на мене малко ми остана,
просто ще хвана …Балкана.
Ако и там не ме приемат,
дяволите да ме вземат,
с ръце и нокти ще дера,
сърцето си ще съдера
на малки, мънички парчета
от болка по тез човечета,
дето Родината ми газят
и като червеи, глисти лазят.
Днес хора май не се намират,
не ме разбират, а котират
разни, празни, слабоумни,
глави кухи, души блудни.

Огън, плам, сърце и нощ,
палещо слънце, зов, мощ,
розови мечти красиви
се превръщат в пепел,сиви
дни ,кошмарни нощи,
както всякога и снощи
бях обгърната в тъма,
аз самата бях луна,
даже вятър се изви,
пепелта разпръсна се и
чакам със надежда мила…
Господи, дай ми закрила!

…и клипчето-
http://vbox7.com/play:a38c407d

Искам да изпея моя песен,
за приятелството и за любовта,
за човещината в хората добри
и за тези неразбрани зли души,
които не намират миг покой,
търчат подир доброто,
същински са копои.
От мене в тебе
музиката да прелива,
нека да ни дава сила
и в тези тежки времена,
бъди до мен, приятелко добра.
http://vbox7.com/play:546d4413&al=1&vid=658424
Душата ми не е желязна,
нито пък е мазна плазма,
душата ми гори, изгаря
с вас ще я спася, аз зная.
И в тази посока искам да продължа. Да благодаря на моите верни почитатели и почитателки! Почти денонощно съм в интернета. В течение съм на всичко, което става в него и ме касае. Уважавам всички, които ме уважават и са честни с мене, и с отношението си към творбите ми. Това си личи. Не казвам как го разбирам. Нося глава на раменете си и на нея разчитам.
За тези, които ме обичат моите сърдечни поздрави и целувки!
Обичам ви и аз!

На две полянки
се събрали пепелянки,
чудят се, умуват
на кого да послугуват.
На секирата решили
пак отрова да и пускат,
но момента изгубили,
по добре да слушкат.
Че наточена и здрава
дръжка яка и с корава
душа секирата се слави.
Няма кой да ги избави
от заслужената сеч.
Щом трябва ще има кеч.

http://www.youtube.com/watch?v=Fx9G1dtYn_w

Погали ме толкова нежно, че се разтопих от умиление и сладост. Докосна ме така, че цялото ми тяло изтръпна и се отдаде на сласт и желания -безброй красиви желания. Нямаше как -посегнах и я откъснах. Впих устни в нея и я изсмуках. Останалото изплюх. Почувствах се омаяна от вкуса и сладостта и . Носех се, реех се в пространството и чувах гласовете на нейните сестри, които ме подканяха – Изяж ме, изяж ме. Не можех повече да издържа. Посегнах към втора, трета… и така не спрях, докато чух втория си глас -Ивон , спри се! Стига сладост и удоволствия, помисли за другите . Говореше ми трапчивата все още зелена дюля. Посегнах , откъснах и нея. Занесох я в къщи и …..зачаках дни , седмици да узрее. Усещах все още сладостта на смокинята и не се побирах в кожата си. Опитах се да заспя, но не успях. През прозореца виждах смокиновите листа , които ми махаха и ме канеха навън. Вече не можех да разсъждавам. Забравих всичко, зарязах всичко и се отдадох изцяло на желанието си, а то бе да не спирам да усещам сока смокинов в устата си. Сладостта ме обзе и бях, като омаяна. Така, докато се стъмни и небето се покри със звезди. Усетих болки в стомаха, в себе си. Стана ми зле и коленичих пред дървото. Прегърнах го и заспах. Когато се събудих слънцето играеше с листата на смокинята и ми се смееше. Нямаше останала нито една смокиня. Болката продължи и се засилваше, но аз намерих сили и станах. Забравих за дюлята в къщи на масата. Потеглих в посока към чужда смокинова гора. Знаех, че я имаше някъде. Знаех,че ще я намеря. Надявах се и вярвах. Много вървях, много видях, себе си не разпознах. Бях друга. Оная в мен не беше същата, това беше другата в мен, онази смокинова жена -непознатата, която се показа наяве и взе позиции на водеща. Следвах желанията си и усещайки вкуса на смокинята в себе си стигнах до първия кладенец по пътя. Наведох се и се огледах във водата. Не се харесах. Посегнах към водата с ръце и започнах да обливам лицето си, пиех от шепите си. Вкусът на смокиня в устата ми оставаше. Болката не изчезваше. Трябваше да продължа, а нямах сили. Седнах до кладенеца и зачаках…края.
Изведнъж небето се разтвори. Светкавица раздра облаците. Птица някъде запищя и усетих студ и хлад. Вятърът беше силен, кършеше клоните и брулеше плодовете по земята, които падаха в безпорядък. Побягнах панически . Опитах се да събера мислите си, но не стана. Забравила себе си, вятъра, дъжда и бурята запях. Тичах и пеех напук на времето, напук на съдбата. Не изпитвах страх, не изпитвах глад и жажда. Думите сами идваха, мелодията също. Не бях сърдита на този свят, който ми отне всичко и ме научи какво да искам и да търся твърде късно. Не бях сърдита на никой, не бях сърдита дори на себе си. Бях зодия смокиня, но това едва ли оправяше нещата. Всичко там някъде горе е написано и никой не може да промени съдбата си. Никой.

]]>