Не спирай

Плъзгаш се по тялото ми като пяна,
душата стене изтерзана
и цялата за тебе закопняла
потъвам в сладост онемяла!
Около теб ръцете ми лиани
оплитат тялото в нощта,
във теб и в мен душите ни омайни
се сливат и потъват тъй сияни.
Люби ме нежно и красиво,
люби ме страстно, диво,
сълзите мои ти изтрий
и сочни устни в мойте впий!
Гласът ти нежен ме залива,
във мене трепет, болка дива!
Очите ти ме търсят.
С поглед на дете,
топя се в твоите ръце!
Целувай ме !
Не спирай!
На ръце ме понеси,
във Рая ти ме отведи
и там не спирай….
Люби, люби ме ти!

Не можеш да ме спреш!

Ще те обичам!
Нищо, че не даваш
и не позволяваш
за тебе да мечтая!
Игрички не играя!
Ще ти призная.
Не можеш да ме спреш!
Не ще се оттървеш
от моята любов, от мен!
До теб ще бъда нощ и ден!

За теб, любов!

За теб любов мечтах,
но не те познах,
когато долетя
със птичите ята.
Пропуснах този миг
и писах стих след стих,
измъчвах се, не спах,
дните пропилях.
Пропуснах те, любов,
но чакам твоя зов,
защото жива си,
усещам идваш ти!

Със дявола как да се боря?

Болка изтича от мойте очи
и там по надолу душата пои.
Не мога да плача, а вия и вой
издава сърцето ми, плаче за свой!
Не мога да плача! Не мога да бягам!
Не мога да викам и да крещя!
Душата ранена от болка замря.
Спри своята песен, сърце, почини си,
да вдишам последните струи живот!
Аз нямам и плод!
Отнеха и него от мойта утроба!
Отнеха ми всичко!
Със дявола как да се боря?