ГЕНИАЛЕН УМ,БОРЕЦ ДОКРАЙ,БОТЕВ ЩЕ СЕ ПОМНИ,ЗНАЙ!

2 юни е Ден на Христо Ботев
и на загиналите за свободата
и независимостта на България.

„Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада…
—–
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?“
Христо Ботев

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г.-/стар стил/ в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Май 1876 г. — вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на вр. Вола във Врачанския балкан.

Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да бъдат изразени с една дума: БОРБА! Борбата за Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най- общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална експлоатация. Това е време, в което личната съдба е само едната страна на народното нещастие, защото се касае за унищожението на една нация, за лишаването на един народ от всички форми на самостойно държавно съществуване, за собствено културно развитие.
А историята се повтаря… НО къде е Ботев!!!

http://bghotelite.com/vrah-botev-peak-bul

Там високо във Балкана
жив во веки той остана-
буден ум, борец, бунтар,
велик поет, любим, другар!
Съдба ли бе това човешка?
Дали не е на Господ грешка
велики българи да мрат
за чужда паплач, наша смрат?!
Боли сърцето, но кръв няма,
а искам правдата голяма
България днес да залее,
врагът чужд, наш да онемее.
Във името на Ботев, Левски…
бих направила на трески
продажниците наши сиви,
души без чест,мутри, горили!
А там на Вола птиче пее,
слънце жарко пече, грее,
но на мен ми е студено!
Стига -Стоп!Дайте-Зелено!
Защо България се спира
по пътя и нагоре, мира
не дава се на души чисти
със буден ум, борбени?!Глисти
изяждат българското днес!
О Боже, стига болка, стрес!
Събудете се герои,
с вик раздирам нощта, мои
братя мили и сестри!
Ти чуждица, мръсна сган-умри!
А продажници вий клети
не за вас са тез куплети,
дето майчино погазихте
и на Дявола в крака лазите.
Посегнахте на мой народ,
обричате го на хомот,
заради лична вам изгода!
Не се предавам,ще се боря!Мога.

На Вола нека птичка пее
и Дяволът да онемее!
Дървето, храстите, листата,
гората, птиците, полята,
всичко прегръщам и се моля-
Ботев,нека да е твоя воля!
Събуди народ изстрадал,
завърни народ избягал.
Дай му сили,вяра, мощ,
ако трябва пищов, нож!