Слънчеви лъчи галят днес земята!
Лазар слиза от небето във позлата!
И оглежда се в очите
на дечицата щастливи,
лазарки тъй мили!
Щипе ги по бузките червени,
в танц се вият със очи засмени,
гледат възрастните те
и протегнали ръце
пеят песните на Лазара!
За по добър живот!
За тях, за нас!
За целия народ!
За благополучие и плод
на българския род!
Мили хора, със цветя
празника ви честитя!
Вий със тях се накичете,
със добро ме запомнете,
весели, добри бъдете,
свещ църковна запалете
и на Бога се молете,
за любов, здраве, живот
за нас, за нашия народ!
Бях и аз цвете красиво,
нежно, мило, обичливо,
но понесох тежки рани
от хора не за мен призвани,
а от раните боли,
цветето ще изгори….
Канят ме цветя разцъфнали,
да се наведа, да ги погаля
и от слънцето лъчи откъснали
нежност, топлина, омая!
А в душата светло става
и сърцето огън сгрява,
галя тез цветя красиви
с чувства най дълбоки, мили!
Спомням си за теб, когато
куп цветя ми подари
и в ръцете, като злато
те блестяха! И мълчи
днес сърцето онемяло
за любовта ти закопняло!
В цвете ти се превърни,
с мирис, аромат плени,
моята душа красива!
Знам, за теб съм още мила!
Дай ми обич и любов,
дай ми огън, живот нов!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ -
МИЛИЧКИ, ДОБРИЧКИ…..
ЗДРАВИ И КРАСИВИ,
ВЕСЕЛИ, ЩАСТЛИВИ
С АЛЕНИ, ЧЕРВЕНИ
БУЗКИ И ЗАСМЕНИ
ПРАЗНИКА СРЕЩНЕТЕ,
НА ХОРО ИДЕТЕ,
ПЕЙТЕ И ИГРАЙТЕ,
ЗАПОМНЕТЕ, ЗНАЙТЕ-
БЪЛГАРИЯ ЩЕ Я БЪДЕ,
БЪЛГАРСКОТО ЩЕ ПРЕБЪДЕ!
http://www.youtube.com/watch?v=Yeb7K170jjY
Честит празник на цветята!
Душата ми е най богата!
Пожелавам аз на всички,
мъже красиви и женички,
момчета и моми щастливи,
поетеси не злобливи,
хора истински призвани,
добри човеци, здрави, прями….
Обичайте се, разберете,
секирата вий не корете,
таз дарба е Божа и знайте,
стиховете ми признайте,
не ги трийте моля ви,
колкото да ви боли!
Знаете, аз пак ще пиша
и тук , и там, и не мириша
на гнило плесен и тамян,
не съм повярвайте ми ….зян!
Уважавайте труда ми,
Бог вижда всичко, Бога ми!
.jpg)
