Архив за февруари, 2008

И пак

Написано в Поезия на февруари 24, 2008 от sekirata

 http://dl6.glitter-graphics.net/pub/448/448536uzmxr5iixo.gif

И този ден вали, не ще да спре!
И този ден сами със тебе сме!
И в този ден гори, изгаря ме
твоето -обичам те, прегаря ме!
Божествено дихание, мечта,
за мен си всичко на света!

Искам да те има

Написано в Поезия на февруари 24, 2008 от sekirata
 http://www.geocities.com/SouthBeach/Bay/1232/pix/beating-heart.gif

Как хубаво е, че те има,
любов си ти незрима,
красива и добра,
любяща майка и жена.
Защо от твоите очи,
като поток течат сълзи
и аз не мога да ги спра
да стопля твоята душа?
Защо ръката ти трепери
и иска нещо да намери?
Нозете ти се подкосяват,
от пътища открити, тайни
и в мечтите тъй омайни
срещаш погледи сияйни.
Доброто вече те отмина
и със злото се размина,
и само песента
поглъща твоята  душа.
Ред изписани слова
от нечия душа,
те правят тъй щастлива,
красива, обичлива.
Не искам да си дива,
нито самодива.
Искам за мен, за нея,
за всички да си жива
и нищо, че далече съм,
сега към теб протягам
своята ръка.
Лицето твое ще погаля,
сълзите ще изтрия
и устни в твоите ще впия.

http://www.vbox7.com/play:0c842400

Тя и звездата

Написано в Проза на февруари 24, 2008 от sekirata

 Летеше. Летеше високо в облаците. Сред звездите. Все още се надяваше да срещне своята звезда там някъде, където я виждаше такава -бяла. Тя знаеше, че няма бели звезди, но знаеше, че нейната непременно е бяла. Животът и изтичаше, като пясъчен часовник и почти премина, но досега не я срещна. Къде ли е ? Питаше се постоянно. Питаше луната. Облаците и се смееха, изпращаха и често дъжд. Бури и хали я настигаха, но тя летеше, не спираше своя полет. Снеговалежите не я плашеха, плашеше я единствено ледът. Този, който тя виждаше долу на Земята. Застиваше при мисълта, че и тя ще се вледени един ден. Не го искаше. Продължаваше да лети високо, да търси с очи, да моли звездите да и кажат къде е нейната бяла звезда. Нямаше време да плаче, а и не трябваше. Знаеше го много добре. Сълзите и няма да спрат, нито бурите, нито силните ветрове. Крилата и отмаляваха, но продължаваше да лети. Болките и спазмите в тялото и не спираха. Не спираше и този снеговалеж в душата и -богата, широко скроена. Тази душа я караше да не спира полета си. И очите. Нямаше такива очи. Бяха събрали всички всевъзможни цветове. Лешникови. По края сивичко, зелено, дори и синьо, като небето. Когато летеше очите и ставаха жълти. Толкова жълто сигурно и звездите не бяха виждали, затова се заглеждаха дълго в очите и, когато тя разговаряше с тях. Името и не беше звездно. Бяха я кръстили на една испанска поетеса, която едва ли е вече между живите. Знаеше какво иска и го постигаше с неимоверно големи усилия. Но…звездата и. Питаше се при всеки нов полет къде е звездата и. Нощем в съня си я виждаше. Говореше с нея, но така както идваше в съня и така и изчезваше с настъпването на утрото. Денят, денят за нея беше уморителен, изтощителен. Всеки Божи ден. Превземаха я проблеми, грижи и я изсмукваха до последно. Хората. Повечето хора не я разбираха, като че ли тя беше от друг свят. Задушаваше се тук долу на Земята, търсеше повече въздух, свобода горе в небето, където се рееше, като птица и жадуваше там да остане. Но…звездата. Пак нейната бяла звездичка. Тя и е нужна. Защо идваше само в сънищата и? Защо я канеше и мамеше там горе високо сред облаците? Защо?
И тази сутрин тя се събуди със странно усещане, че денят ще и бъде много по различен. С отварянето на очите си още застана пред прозореца и забеляза много, много птици в небето. Всякакви. Дори врабчета. Тя знаеше, че това е знак и продължаваше да се взира в небето и надвисналите облаци. Имаше всички изгледи за дъжд. Но не. Появи се отнякъде много силен вятър и подгони птиците в небето. Огъваше клоните на дърветата и свиреше флиртувайки с листата. Отдръпна се от прозореца и застина в най отдалечения ъгъл на стаята, а очите и, тези нейни пъстроцветни очи потъмняха, станаха тъмно кафяви до черно. Тя не се изплаши. Усещаше, че нещо става, че нещо ще стане с нея, сега. Сърцето и заби в учестен ритъм. Протегна ръце напред и видя …звездата, нейната бяла звездичка. Беше и дошла на гости, за първи път през деня. Опита се да я хване, но не можа. Звездата я викаше и бягаше. Тя падна на колене и започна да се моли. Не усещаше вече сърцето си. В стаята стана тъмно и само звездата и светеше, блестеше в бяло. Такова бяло никой не беше виждал. Тя вярваше в звездата си, която явно се беше появила в целия си блясък сега, когато е решила. Така коленичила, звездата я покри и в стаята стана топло, много топло. В един момент загуби сили и дъх и се просна на пода. Усети върху себе си звездата, усети как се стопява, как се слива с нея. И после… нищо.
Когато на вратата се позвъни нямаше кой да отвори. Тя -нея я нямаше. На пода имаше само едно петно, което светеше в бяло. Светеше повече от всички звезди на небето, но никой не успя да види това. Вратата беше заключена. Нямаше кой да я отключи. Нямаше…

http://jupel.blog.bg/photos/39728/fantasy301.jpg

Ще ме обичаш ли, любов?

Написано в Поезия на февруари 21, 2008 от sekirata

Когато вън е тъмна нощ,
когато губя сила, мощ,
когато търся те във мрака
и сърцето мое чака
тази обич неживяна,
истината разпиляна….
Когато не очаквам нищо
и сърцето ми е чисто,
когато устните ми стискат,
а ръцете търсят, искат
нов живот  и порив нов,
ще ме обичаш ли, любов?

http://yuliya2006.blog.bg/photos/32186/4_1193137560.jpg

http://youtube.com/watch?v=C2eUCfREAbw

Пияни или пияни от любов?

Написано в Поезия на февруари 21, 2008 от sekirata

http://pageperso.aol.fr/cyberranne/images/chez%20anne%20joyeuse%20st%20valentin.gif

ПИЯНИ ИЛИ ПИЯНИ ОТ ЛЮБОВ?
ПОЖЕЛАВАМ ВИ ГО ОТ ЛЮБОВ!
КРАСОТАТА ДА ИЗВИРА
И СТРАСТТА ВИ ДА НЕ СПИРА!
ОБИЧАЙТЕ СЕ И ЛЮБЕТЕ
И МЕНЕ СЪС ДОБРО ПОМНЕТЕ!

ТРИФОНОВА СЪМ, ПРИЗНАВАМ
ТОЗИ ПРАЗНИК ОБОЖАВАМ!
ЧЕРВЕНО ВИНО МИ НАЛЕЙ,
СЪРЦЕТО МОЕ С ОБИЧ СГРЕЙ!
НАПИТКАТА ЗА МЕН ЛЮБИМА
И ЛЮБОВТА КЪМ ТЕБ НЕЗРИМА
МЕ ТОПЛИ В ТОЗИ ВЛЮБЕН ДЕН!
ЧЕРВЕНО ВИНО СИ ЗА МЕН!

http://www.terramiaristorante.com/History/wine_btl.jpg

ОБИЧАЙТЕ СЕ И ЛЮБЕТЕ!
ПОМАГАЙТЕ СИ! НЕ МРАЗЕТЕ!
ЛЮБОВТА ВИ ДА Е ТРАЙНА,
ПРИКАЗНА И ВСЕОТДАЙНА!
УСМИХВАЙТЕ СЕ ВСЕКИ ДЕН!
ЦЕЛУВАЙТЕ СЕ КАТО МЕН
КРАСИВО, ИСКРЕНО И ЧИСТО,
СЪС НАСТРОЕНИЕ ЛЪЧИСТО!
ОТДАВАЙТЕ СЕ СЛАСТНО, СТРАСТНО,
НЕ ВИРТУАЛНО И ОПАСНО!
ПОТОПЕТЕ СЕ В ОМАЯ!
ТОВА ЩЕ ВИ ХАРЕСА, ЗНАЯ!

http://www.youtube.com/watch?v=NHjHLfsgjeU

Рози на Чеира бера, мама

Написано в Blogroll на февруари 21, 2008 от sekirata

Стига вече! Секира съм. Много се размекнах с тази любовна поезия, малко почивка, а защо не и като начало СТАЧКА…..
Завинаги отказвам да посещавам блоговете на всички общинари от Плевен най вече, на бивши и сегашни политици и агентите,агентките им в интернета въобща!
(Чеира -там са гробищата на Плевен.)


http://sekirata.blog.bg/photos/2494/o_1202412528_1983909733a4886660021l.jpeg

ТОПЛОФИКАЦИЯ -КРАДЦИ И УБИЙЦИ!!!

64.00 лева ми е сметката за парно?! Парно в общата баня и тоалетна -тръбите, които всъщност само там функционират. В другите ми две стаи тръбите са студени. Едната тръба от двете във всяка стая е просто ледена. В коридора на входа радиаторите са свалени, в апартамента ми също. БГВ нямам -на бойлер съм. Само ПЕТ апартамента от 24 във входа се отопляват с парно, но и с климатик. Не можем да ги накараме да се откажат и те, за да нямаме вече парно във входа. Тези хора , които живеят в тези няколко апартамента и са малцинството, тези хора са от голямото добрутро. Това са хора работещи в банки, лекари, бивши общинари и …Спокойно! Живеят и тук, но си имат и други жилища и то в края на града, дори и в София. Ние сме длъжни да се съобразяваме с тях. На практика да им плащаме топлото ние , които нямаме дори радиатори и не сме с БГВ, а на бойлери. Така е и в София, но там заплатите са по други. Доста Софиянци имат по няколко жилища, нямам впредвид само попфолк величията Константин и Малина, а дори едни касиерки в министерствата и……
400.00 лева брутна учителска заплата, не на всички, но на повечето. Лекторски 10.00 лв…ха,ха! Търпим лошите ученици, /а те са много/ . За да ги имаме, за да имаме щатовете или за да се откриват нови щатове? Някои да имат не 10.00лв, а 100.00лв лекторски?Учениците дори ни псуват и то в часовете.Подготвени са и знаят, че директорите ще слушат тях и родителите им, че за тях училището взема пари…Нашите щатове и заплати зависят от броя на учениците, каквито и да са те, дори малоумни пияни и наркомани!
Така е навсякъде, не само в моя град!
ДОД чл42,
ЛДОО-
ЛЗОВ
В поликлиниката ПАК всичко се плаща -изследвания, снимки…
нищо ,че ми се удържа здравна осигуровка. За кой ли път си качиха таксите личните лекари?!
Талоните се дават с триста зора.
Пак УБИЙЦАТА ЗДРАВНА КАСА е виновна.
А въпросът с пенсионирането?
На работните си места ще умираме и ще се посираме.
Защо не и самоизбиваме.
60-65 годишен учител в учебен час и по коридорите на кое и да е училище в България -НЕ ГО ВИЖДАМ!
ТОВА Е УБИЙСТВО, УБИЙЦИ!
ДЕРАТ НИ!
Тук левче, там стотинка, но учителските заплати са мизерни за този стандарт на живот в България.
Краде народът! Гледа от политиците, от управниците си, а тези като мен, които не могат и няма от къде? А учителите, но не тези с частните уроци?

http://sekirata.blog.bg/photos/2494/15e222e97719916ddbb79615901c0eb2.jpeg

Ето!
Къде по напред да дам тези 400 лева? Трябва да извадя от тях -ДОД чл42, ЛДОО, ЛЗОВ-събрано при мене е 130-135 лв някъде?!
Как се живее с 300 лева?
Вода, ток, интернет, кабел,стълбище,топлофикация, храна, облекло,лекарства….Всъщност отоплявам се на ток. Дори и сам да си, не става, не се получава НОРМАЛЕН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ!!!
И после….. защо стачкуваме ли?
Ще стигнем ли тяхните години?

http://sekirata.blog.bg/photos/2494/1_1188891194.jpg

Пари и права, къде са?
Всичко има край,
България ще стане Рай…….
НЕ ВЯРВАМ!

ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИЯ СА В ШЕПА ХОРА,
АКО НЕ СЕ СПРАТ В АДА ЩЕ ГОРЯТ!!!

Далече от града огромен…

Написано в Поезия на февруари 21, 2008 от sekirata

 http://www.ines.bg/framework/resize_image.php?image=/home/inesbg/public_html/images/gallery/0ABROAD/Islands/Dominikana/title-dominican-republic[1].jpeg&max_width=500&max_height=500

Далече от града огромен,
който искам да е спомен,
аз трябва  бързо да замина
и то по не една причина.
Да ме целуват бури, хали,
води да ме поглъщат бяли,
потоци, ручеи, реки
и водопади, и вълни.
В морето с рибка да говоря,
в реката с щуката да споря
и в красотата на водата
да се оглеждам аз богата.
Такава искам да остана -
истинска, жена желана!

Животът си е мой

Написано в Поезия на февруари 21, 2008 от sekirata

Защо ли ти разкрих миналото мое?
Защо ли те допуснах до сърцето мое?
Защо ти подарих моята любов?
За мене си остана жесток човек, суров!
Защо ли възгордя се, помисли се за Бог?
Разбрах те и  усетих  защо си с мене строг.
Добър човек  не си, разби сърцето ми!
Върви не се обръщай по пътя черен твой
и не ме измъчвай, животът си е мой!

http://photo-forum.net/sitepics/authors_first_page/R_1198500327_Waiting-Krassie-Small.jpg

Искам, мога…

Написано в Поезия на февруари 21, 2008 от sekirata

Любима моя, сладка, мила,
красива, нежна и свенлива,
събрала в себе си дъгата,
луната, слънцето, росата,
с поглед  чист, с очи звезди
за мен най истинска си ти!
Влюбен моля се на Бога
да бъдеш моя. Искам, мога
да споделя със теб страстта,
живота мой и любовта!

http://sekirata.blog.bg/photos/2494/gduj(1).jpg

http://zazz.bg/play:74534986

Тази нощ си пак до мен

Написано в Поезия на февруари 21, 2008 от sekirata

Тази нощ е наша,
ти си пак до мен,
няма да те плаша,
не съм супермен,
само ще целувам
твоите очи
и щастлив ще галя
русите коси.
Ще броим звездите,
с луната ще се слеем,
ще летим с мечтите,
в страсти ще лудеем!
Силно те желая,
ти го искаш, зная,
подай ръка, ела,
обичай ме, сега!

http://youtube.com/watch?v=UVi9XHkGhvA