За робиня не ставам, вярна на себе си оставам
Написано в Поезия на февруари 24, 2008 от sekirata 
Искам свобода!
Кой от тук не ме разбра?
Не ми налагайте контрол,
не ми налагайте забрана,
писна ми, ей, ….. …а!
Няколко сте тук такива
и една шопска горила,
разкрила съм ви
и ме отвращавате,
блога ми не посещавайте!
Не мога даже да ви мразя,
като вас в тиня не газя.
С разни копчета , бутони,
с агитации и нотации,
посещенията ми спирате
и си мислите,че ме нервирате.
Интернета е голям,
моят блог е пак голям,
затова ли да го трия?!
Ах, какви таланти, с тия
връзки и мръсни пари,
закъде сте тръгнали?
Това не е стихотворение,
това не е и изложение,
нито заплахи , като вашите…
Разбрах кои са вашите..
Когато пишех по едно,
виновна пак ви бях,
когато пишех и дузина
пак виновна бях и трима
с никове по пет, по шест…
тормоз налагате И днес
на сечивото тук работно,
не като вас грозно, хоботно!
Писна ми от некадърни,
писна ми от заядливи,
майната ви, крокодили!







