.jpg)
И днес е ден като всички,
и днес ще бъдем с тебе птички,
ще пем, ще се веселим
до късно, после ще заспим!
Щастлива съм доволна с теб
с една надежда в мен и теб,
да запазим любовта
в нашите добри сърца!
И нека слънцето да грее,
и нека със нас да се смее,
обичай ме, със мен бъди,
о, слънце мое, грей, гори!
http://www.vbox7.com/play:be629f60
Каква наивница била съм,
каква глупачка съм била,
за кой ли път вече храна съм,
на нечия мръсна душа!
Дерат ме спомени до кръв,
убиват в мене вяра, сила,
за него бях аз просто стръв,
една играчка сладка, мила!
Мошеник хитър и брутален,
измами моето сърце,
живот коварен и печален,
защо от мене всичко взе?
От болка викам разярена,
кръвта ми стана лед студена,
небе, земя в едно се сливат
и чувства светли в мен умират!
Защо, кажи ми, мили Боже,
защо, къде и как може,
такива хора да живеят,
да спят спокойно, да се смеят?
В кого да вярвам, Боже, днес,
къде да търся доблест, чест?
Продават се души, любов,
къде е моята любов,
мираж, измама е това,
игра със моята душа!
Не мога болката да спра,
немога и грам да простя,
не е човек, а дявол черен,
а беше мой приятел верен!
Раздирам себе си на две,
във мен боли, проклет да е,
денят когато го видях,
присъда смъртна си избрах!
Лош ден ме връхлита
и паяк в свойта мрежа ме оплита!
Запявам с глас -
О, песен, ти си радост,
дай ми сили, младост,
смехът във мене да порасне!
Не искам да угасне
последната искра любов.
Животе мой,
не бъди със мен суров!
.jpg)
НА КОЙ ПОДРАЖАВА В ЖИВОТА ЧОВЕКА ПАЯК?
/в случаят тук, в сайта човека паяк е с множество ника и превъплащения!/http://vbox7.com/play:45f53c76
Ще ме целунеш ли, както преди?
Ще го направиш ли,
както го правиш със онази,
която нашата любов погази?
Нима не виждаш!
Ти сгреши!
Нима ме мразиш?!
Няма ли да ме погалиш?
Магия или карма зла
мори нашите тела
и разумът убива?
Аз имам сила
със злата орис да се боря,
а ти плачи на воля.
Твоя воля.
За любов не моля!http://vbox7.com/play:a514f51d
Без думи, без слова ще прислоня до теб глава,
ще ме погледнеш
и ще се усмихнеш,
в ръцете ти
сърцето ми ще стихне.
До тебе кротко ще се свия,
с радост блажена ще се опия!
И ще заспя.
Ще сънувам любовта,
как на крила при нас долетя.
Прегърни ме ти,
твоя съм,
повярвай ми!
http://www.youtube.com/watch?v=udmGjl_gCyQ
Ще полетя,
а после ще се приземя.
Ще те намеря!
До тебе ще приседна,
в очите твои ще потърся,
покой на моята душа,
която теб избра.
Не можеш да ме спреш,
как не го разбра?!
Ти си моята съдба!
http://vbox7.com/play:333f732c
Пожелай ме отново
такава, различна,
до болка прилична.
Танцувай със пръсти,
по моето тяло,
сърцето ми лудо
за теб закопняло,
в ръце ти вземи го,
с любов укроти го.
Рисувай със пръсти
по моите устни,
люби ме тогава,
люби ме такава,
във мене остава
дъхът на жарава!
http://www.youtube.com/watch?v=PE1hITCWrsc
Очаквана, желана,
във бурна нощ се появи
и сякаш бе призвана,
демона да покори!
Във тази бурна нощ
без четвърт в полунощ,
Венета си роди дете,
тъй искаше да е момче!
И буря, вятър, дъжд и сова
се бореха с душата нова,
съдба чертаеше нощта,
война се водеше с смъртта!
Детето мъничко, красиво,
като зверче дере се, диво,
не иска да се примири,
родено сякаш за войни!
Но бурята навън не спира
и акушерките нервира,
суматоха е голяма -
родилката спасена, няма…
От болка, мъка във очите,
напираха без път сълзите,
каква красива дъщеря,
с характер още отсега!
Бащата недоволен е,
сумти, мърмори, мръщи се,
не иска той такава птичка,
не ще е кротка тя женичка!
С очички живи две маслинки
и бенки черни, само тринки,
такова малко човече,
отде взе сили да реве?!
Когато най после заспа,
бурята навън онемя,
вятърът се укроти,
дори дъждът спря да вали,
Венета се отпусна цяла,
уморена, онемяла!
Вярваше във чудесата,
вярваше във красотата,
във майчината обич, сила,
всеотдайност и закрила!
Стоя сама и взирам се в дъжда,
около мен скали, пясък, вода!
Душата ми се моли, стене,
болката кой може да отнеме?!
Ръце протягам в тъмнината,
вик прорязва тишината.
Твоят глас не е !
Ти си далече, там където
слива се морето със небето!
Ела при мен, вземи ме,
над морето пренеси ме!
Обичай ме, люби ме!
http://www.youtube.com/watch?v=VUoEil40qZA
Всичко стана вече спомен
и във този свят огромен
излезе ти фалшив човек!
Какво очаквах аз от теб?
Тъй исках да си по различен,
изглеждаше ми тъй приличен,
добричък, кротък, мълчалив
и симпатичен, търпелив!
Обичах те, като дете
целувах твоето лице,
със обич чиста, луда, свята
за някои тъй непозната,
но си останах неразбрана
с душа до болка изтерзана
и този спомен мил за теб
превърнах във красив куплет!
Коя ще пей за любовта,
ще ти шепти нежни слова,
със жар, със обич и сълзи
за теб ще рони до зори?
Коя е тази ми кажи
и ако искаш излъжи?
Обичай я, щастлив бъди
и погледни ме, запомни,
очакваното ви дете
щастливо нека то да е,
дано не лъже като теб,
дано не бъде и поет!
А аз….дали щастлива бях със теб?!
http://www.vbox7.com/play:1c613427
