Архив за октомври, 2007

Не приспивай птицата в мен

Написано в Поезия на октомври 8, 2007 от sekirata

От небето долита глас на птица позната,
а лицето ми грее, като слънце в позлата!
Отвори си душата за таз песен красива,
погледни в небесата птицата горделива!
Тя на мене прилича, там високо лети,
свободата обича, не приспивай я ти!

http://zazz.bg/play:846de419

Щастлива направи ме!

Написано в Поезия на октомври 8, 2007 от sekirata

Подай ръка и погали ме,
сърцето с обич ти стопли ми,
студено мръзне в тъмнината,
чака то любов призната!
Очаква лъч и светлина,
добра душа, дар, красота,
не мъка, болка, вопъл, стон,
стените плачат в моя дом!
Сърце руши се, душа страда,
това ли мене днес се пада?
Подай ръка и целуни ме,
любов ми дай! Ти изгори ме
със страсти, нежност, порив нов,
подари ми живот нов!
Обичай ме, със мен живей
и като ясно слънце грей!
До мен бъди в добро и зло,
напук на врагове, тегло,
в живота тежък и нелек,
бъди, бъди със мен човек!
Приятел мой, любов и страст,
да бъде щастието с нас!

Измама

Написано в Поезия на октомври 8, 2007 от sekirata

Аз и ти докрая
във любов, омая,
но това лъжа е,
сърцето не трае
и тази измама,
кой ще прости?
Излъга ме ти!
Защо ли? Кажи!

http://zazz.bg/play:518e13eb

Ще те стигна

Написано в Поезия на октомври 8, 2007 от sekirata

В очите мои слънцето изгаря,
в ръцете ми една звезда догаря,
в косите ми луната валс танцува,
а вятърът лудува ли лудува!
Ръце протягам, искам да те стигна,
а ти си тъй далече, обич моя,
със скоростта на вятър ще пристигна,
до теб ще бъда, радост моя!

http://zazz.bg/play:b6348681

Неразбрана

Написано в Поезия на октомври 8, 2007 от sekirata

Не мога в никой да изгрея,
искам песен да запея
за правдата, за красотата,
за истината, за лъжата.
Колко болка по света
познава моята душа?!
От колко мили извървяни
нозете ми кървят одрани?!
Сърцето плаче и не спира,
защо все някого нервира?
Сама такава неразбрана,
за Вас не искам да остана!

ВСИЧКО ТЕЧЕ

Написано в Поезия на октомври 8, 2007 от sekirata

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Животът е подарък на човека,
това се знай от памтивека,
дали Господ ни го подари
или подарък е от рой звезди?
Аз знам, че има друг живот
и той е горе в небесата,
а под земята друг, по лош -
царството на сатаната!
Тук горе искам да живея,
да се радвам, да се смея,
да съм обичана, желана,
а не измъчена и изтерзана!
И нека дяволът посмее,
в очите ми да се изсмее,
със слънчев лъч ще изгоря
усмивката му, ей така
в пороен дъжд ще го удавя
ще бързам, няма да се бавя!
Дълбоко в себе си аз зная,
човек роден е да живее в рая!
ЦВЕТЯ

Цветето в мен пак разцъфтя,
слънцето сякаш за мене изгря,
нощ е безлунна, а в мен светлина,
сякаш целува ме Господ сега!
Прощава ми всичките грехове,
цвете направи ме с цветове,
различни, красиви! Хората мили
ще радвам сега и с други цветя,
ще даря и на вас любов, красота!

С ТЕБ ОСТАВАМ

Светлоока синя вечер,
с дъх на кестени, омая,
радвам се че позволи ми,
тебе да те опозная.
Тъй притиснати до болка,
сила аз от тебе пия,
с устни парещи, горещи,
цялата ще те изпия!
Прегърни ме, обич моя,
изцери ме, душо моя,
обич радост ти ми дай,
с теб оставам аз до край!

ПТИЦАТА ВЪВ МЕНЕ

Птицата във мене,
пее свойта песен,
пътят ми нагоре,
няма да е лесен!
Препъвам се и падам,
после ставам, бягам,
усмивки аз раздавам,
усилия полагам,
добра да си остана
и да не престана
да вярвам във човека,
който пет века,
тежък хомот влачи,
плачеше, пак плаче!
И спря да се бори,
болест го мори,
чака наготово,
свойта свобода,
изплашен и притиснат
от бедност, нищета!
Птицата във мене,
не спира да пее,
а душата моя,
за правда копнее!
За правда, любов,
мир, свобода,
за хубав живот,
топлина, красота!

НЕ ЩЕ ТЕ ИЗОСТАВЯ

Обичам те такава,
строга, мълчалива,
обичам те такава,
горда и красива.
Обичам те и няма
да те изоставя,
друг да те обича
не ще го аз оставя!

ДИВО ЦВЕТЕ

В душата ми покълна цвете -
красиво, диво горско цвете
и грижих се за него аз,
обсипвах го с любов и страст.
Аз пазих го от бури зли,
треперех ден и нощ, уви
на цветето му не вървеше
и все накриво то растеше!
Поливах го, а беше жадно
и мисъл вливах, безпощадно
ламтеше то да избуи,
душата ми да умъртви!
Един ден всичко аз разбрах,
във грях била съм, осъзнах,
че трябвало е да расте
в гората или във поле,
далеч от другите цветя,
далеч от моята душа.
Сега не плача, а се смея,
дори и песничка си пея
и знам, че има на света
по други -истински цветя,
със тях се кича и красива
жена доволна съм, щастлива!

ЛЮБОВТА Е ОТРОВА

Спомен ще останеш в моето сърце,
вече си в краката ми, в моите нозе!
Обичай, радвай се, харчи, живей,
всичко и парите нейни пропилей,
защото се продаде, продаде любовта,
заради едната -царицата пара!
И само вятърът напомня ми навън,
че любовта ми с тебе беше сладък сън!

http://vbox7.com/play:c2a0304c

Лунна любов

За теб любов копнея,
за теб любов живея,
раждам се, умирам
и злото провокирам.
Сега си моя ти
любов във мен гори,
не, няма да те пусна,
за мен си болка вкусна,
която ме опива,
която ме залива
със лунна светлина,
изгаряй в мен, сега!
http://youtube.com/watch?v=w2cFEHM9yMw

Вяра

Горещо лято.
Пари в мен сърцето.
Зла участ го топи
и дава пак заето.
В друг ритъм искам да забие
или да спре.
Не вярвам във магии,
вярвам в чудеса
и в силата човешка.
След всяка моя грешка,
духът във мен се извисява,
със вяра злото покорява!

http://zazz.bg/play:d46400f5

Усмивка за теб!

Не ме поглеждай и не ме моли,
не ще ме нараниш, не ме боли!
Не ме поглеждай и не ме моли,
да ме ухажваш вече спри!
В друг свят живееш и така
избра ти своята съдба
с любовници безброй, безчет,
това е твоят бял късмет.
Живей и радвай се без мен,
щастлив, прекрасен, слънчев ден!
Желая ти любов и плам,
една усмивка ще ти дам,
щастлив ли си -не знам,
не ме интересуваш -грам!

http://zazz.bg/play:13e00c8a

РЕАЛНОСТ

Тъжно ми е, но не мога
истината аз да крия,
знам добре аз колко мога
и себе си от вас не крия.
Обичат ме добрите хора,
а злите завист ги мори,
не съм петел аз на стобора,
но пея рано във зори!
Искам песента да чуят
всички хора Българи,
искам всички да добруват -
Чухте ли ме, Българи?!

БЯЛА ПРИКАЗКА

На пейката бяла каранфил ми подаде,
на пейката бяла любовта си ми даде,
усмихна се бяло, прегърна ме, бяло
облаче сякаш се бе заиграло
с бялата рокля моя красива.
Аз съм бяла, доволна, щастлива!
Две птици бели летяха над нас,
крилата им смели търсеха нас,
със тях полетяхме високо в простора,
далече от грижи и лошите хора.

ПРИЯТЕЛИ МИ ОСТАНЕТЕ

Искам да изпея моя песен,
за приятелството и за любовта,
за човещината в хората добри
и за тези неразбрани, зли души,
които не намират миг покой,
търчат подир доброто,
същински са копои!
От мене в тебе,
музиката да прелива,
нека да ни дава сила!
Във тези тежки времена,
бъди до мен, приятелко добра!

Душата ми не е желязна,
нито пък е мазна плазма,
душата ми гори , изгаря
със вас ще я спася, аз зная!