СЛУГА НА ДЯВОЛА
Написано в Проза на август 18, 2007 от sekirataОбичаше се! Толкова много се обичаше, че колкото пъти минаваше покрай огледалото все се поглеждаше и се наслаждаваше най вече на голямата си уста! Толкова красива я намираше, а и ръчичките си накичени с поне 5 златни пръстена. Какво като го имаха за мъж, падаше си по женските нещица в този живот. На първо място по интригите -не можеше без тях! Животът го бе изстискал и обрулил толкова много, сега защо той да не прави същото на другите?! Отнеха му и любимата -тя сама си замина. Лек и път си казваше и продължаваше да се наслаждава на гънките на долната устна.Винаги я подлагаше така, както подлагаше и себе си ,както подаваше и парите си, когато трябва да си направи удоволствието да нарани беззащитен човек, просто да си направи харашото. Усещаше, че се изражда, но не можеше да се спре , хранеше се с болката на другите, с тяхните чувства. той просто нямаше чувства…вече! Като че ли?! И всичко заради тази съдба, този Господ дето той ненавиждаше, защо ли и сам не знаеше. Господ му беше виновен за всичко, за късмета в живота, за некадърността му във всичко, дори и с жените.
Днес му престоеше страхотен ден, особено в интернета. Там плуваше в свои води, като анонимен. Това е велико, който го е измислил. Разтоварваше се и изхвърляше цялата си отрицателна енергия, омраза. Пък нека я поемат глупаците, никой не ги е викал там с покана. Хранеше се от болката им, кефеше се, че ги дразни, ядосва, просто се чувстваше превъзходно, като истински вампир. Най много го дразнеха тези, които не криеха самоличността си, бяха честни открити пред всички. Това той не можеше да им прости, мислеше си, че търсят слава, която той никога не може да постигне, защото просто нямаше с какво. Имаше дамо една “хубава” уста и ръчички. Благодарение на тези ръчички, които знаеха къде да пипат, сега ако не много поне достатъчно парички посъбра. Повтаряше си за самоуспокоение, че нямаш ли пари -никой не си. Най му олекваше, когато псуваше и то непознати дори навън по улиците.Беше сигурен, че няма да спре, защото така се хранеше,а обичаше много себе си. Трепереше за живота си, за името си, не смееше да го казва и пише открито почти никъде.
Какъв парадокс, убиваше другите, убиваше в тях това, което са постигнали с много труд, постоянство и честност, а всъщност точно така той живееше и се самовеличаеше.
Днес преди да седне пред компютъра трябваше да се справи и с този нахалник над него от осмия етаж. Пет дни монтира един климатик, пречеше му, дразнеше го шумът , бормашината…та и този плешив старец. Дали защото си имаше семейство и всичките горе са като в дядовата ръкавичка. И за тях им е измислил нещичко….
Така както се наслаждаваше на себе си и си говореше сам някой му извика на име. Ето това го побърка, да чува името си от който и да е!
Навлече халата и излезе на терасата. Пак комшията, пак с този климатик!
Не, тази няма да стане да се оправя сам и да не го моли за туй онуй. Отряза го както с никой до сега не се е държал. Днес поне няма да му пречат, спря им работата горе и се гордееше с това. Дори си пусна музика и подскачаше ритмично, това поне можеше.Ще си пусне един душ, кафето и в интернета.
Най хубаво му беше когато е в банята и там имаше огледало,такава една луксозна направо! А плочките си ги беше свил от един склад преди време , направо ценност си бяха.Пееше си, оглеждаше се и си повтаряше колко е велик и колко хора може да спре, когато си поиска и както си иска. Комшията наистина му качи настроението, радваше се че няма да сложи поне днес тъпия си климатик и то заради него. Чудеше се на себе си откъде тази сила
да гази, мачка, унищожава. Хайде желанието си го е имал винаги, то си е откакто се помни, но няма наистина кой да го спре дори Господ, с който все го плашеха.И изведнъж…….тряяяяяс!
Падна, строполи се, чехлите се подхлъзнаха точно тези чехли, които комшията му беше подарил за нов апартамент. Дори беше забравил, че са от него. Бяха му много удобни, не бяха и български, от някъде ги беше донесъл
нали все пътуваше по държавите.
Но лошото продължи, не можеше да стане, виеше му се свят! Опита се веднъж, втори път и все падаше, а нищо не го болеше. Викаше, крещеше, но никой не го чуваше или не искаха да го чуят. Защо не се сети да спре музиката поне като влизаше в банята….но вече беше късно за размишления.
Пред очите му притъмня, нищо не виждаше, задъхваше се при жалките си опити да стане. Не, не може съдбата да му изиграе този номер! Нещо лепкаво по ръцете си усети…кръв …позна …неговата. От устата му, от хубавата му уста изтичаше неговата кръв, какъв ужас! Нима ще умре?!
Нямаше време повече да мисли, защото усети, че потъва в бездна, усети страшна тежест в гърдите си, не му стигаше въздуха! Умираше! Привидя му се образа на комшията и го напсува с последни сили.
Не посмя да изрече името Господне, не пожела и да се помоли. Умря сам в банята, прегърнал чехлите, с лице обърнато към огледалото цялото в кръв!
Страшен гръм отекна , небето се раздираше -трещеше! Беше настъпила нощта. Никой не се сети за него, никой не разбра какво стана.Изгасна осветлението и всичко потъна в мрак и тишина! Дяволът! Да, той беше тук с мисията да вземе своя приятел, да го отведе там където му е мястото, в необятното царство адово!
