В тъмната нощ пада звезда,
огрява и топли тя нашите лица.
Целуваш ме ти!
Целувам те аз!
Омайна нощта е!
Желая те в тоз час!
Изтръпвам за миг,
в който галиш ме ти!
Лицата ни цели
облени в сълзи,
луната огрява.
Помоли ме ти -
“Със мен остани!”
Избягах в нощта
и останах сама.
Сега очаквам те аз
и се моля на глас
на звездите, луната….
за нашата любов прокълната!
И тази вечер ти не се обади!
И тази нощ остави ме сама!
И тази нощ ще плаче любовта ми
и няма да заспя до сутринта!
На друго място нечии наслади,
поглъщат твоята душа,
на друго място в нечии маскаради,
цирк разиграваш с нечия жена!
На друга обич ти раздаваш,
на друга ти ръка подаваш,
а моята любов отхвърли!
Нали така?
И до сега не го призна!
Страхуваш се от любовта!
Страхуваш се от самота!
Страхуваш се от истината!
Слънчеви лъчи
блясват във стъклата,
светлина огрява
стаята позната.
Пак сама съм, чакам
нечия ръка,
да ме подкрепи,
да дойде у дома.
И надежда бяла,
и любов изгряла,
и вяра във вас,
търся в този час!
Потъвам в теб,
унася ме покоя,
поисках го
и вече ти си моя!
И тази нощ е наша,
как позна,
че с тебе ще остана
чак до сутринта?
И нека зли езици
по нас да бълват дим,
за теб ще си остана,
красив и най любим.
И само аз в нощта,
тебе тъй ще галя,
и само аз в нощта,
ще те любя, паля!
Очаквала си ти
с надежда принца свой,
обичай ме, гори,
люби ме, аз съм твой!
Цветето в мене
ти изгори,
аз го поливам
вече с сълзи.
Мъртво, увяхнало
плаче за теб,
ти си намерил
друго до теб!
И него така
ще изгориш,
с вкус ароматен,
до друго ще спиш.
Как не те давят
тез миризми,
как поне малко
не те боли?!
С тези цветя
тъй ароматни,
ти се отдаваш
на фатки креватни.
Убиваш цветята,
душите за час!
Къде ще се скриеш?
У вас?
Със поглед убий ме,
с целувка ме съживи!
От другите скрий ме,
отново ме намери!
Залей ме със обич,
любов, светлина,
стопли ми сърцето,
стопли го, сега!
За тебе то бие,
не чуваш ли ти?
За тебе в очите ми
огън гори!
Със мене се слей,
запей и бъди
моята утеха
в бъдните дни!
Ще ме погалиш ли? Няма да моля!
Ще ме поискаш ли, на добра воля?
Отдавна не вярвам във любовта,
но ти ми доказа, че има я тя!
Живея във тебе, духът ти крепя,
надеждата също, не зная сега
до мене ще спреш ли, да ме погалиш
и болката, злото назад да оставиш?!
Отрано прекършиха мойте мечти,
отрано научих се да ме боли,
но сила и жажда в мене напира,
животът един е, веднъж се умира!
Ти, мойта надежда си в бъдните дни,
ти, ангел спасител, за мене бъди!
Аз те обичам, със мен остани!
Обичам да те гледам
красив, небрежен, мил,
във теб да се разтварям,
да се топя безспир!
Да те целувам във омая,
тъй както само аз си зная,
в прегръдката ти да заспивам,
във тебе бавно да умирам!
Дай ръката си,
стопли ме,
отведи ме някъде далече,
моето сърце
от него се отрече!
За мене ти остана
едничък на света,
моя любов желана,
моя любов, съдба!
Затворих вратата след тебе,
не плача, не тичам по тебе,
умора в очите тежи,
убиват ме твойте лъжи!
Дъхът ми пари, изгаря
и огън във мене догаря!
Във бяг пак се раждам,
умирам, прераждам,
сянка оставам
и се смалявам!
Тебе те няма,
любов голяма!
Заключих вратата,
след тебе душата
глуха остана,
сама, тъжна, няма!
