За тебе бях, живях
със твойта болка, страх!
Не знаех, не разбрах
и в тебе не познах
Дяволът и Юда!
Ти търсеше заслуга!
Душата си раздавах,
на твоята помагах,
сълзите си събирах,
утеха в тях намирах!
Обсипвах те с любов,
със нежност, порив нов,
във тебе се преливах,
със теб живях, умирах!
Разголена в нощта
е моята душа,
свита, онемяла,
отчаяна, но цяла!
Ако ме прегръщаш,
искам да е силно!
Ако ме целуваш,
искам да е страстно!
Ако ме обичаш,
искам да е властно!
Искам да е истинско,
красиво и прекрасно!
Обичай ме до болка!
Залей душата ми с любов,
живот ми дай, моя любов!
Напира в мен страстта,
за тебе аз горя,
душата ми те моли,
любовта говори!
До мен бъди и спри,
изгаряй в мен, гори,
целувай ме така,
както обеща
на мен в онази нощ!
Не ставай мили лош!
Назад не гледай ти,
щастливите ни дни,
с любов ги прегърни!
И знай, страстта е жива,
любовта красива -
бяла синева,
нежност, стон, нега!
Ела! Наша е нощта!
Прегърни ме!
Бушува в мен страстта!
Ела, люби ме!
Любов и обич ти ми дай,
със теб ще бъда аз докрай!
Ти си моята любов,
ти си огън, плам и зов!
Сто звезди за мен свали,
сто пъти ме целуни,
сто пъти пропий във мен,
превърни нощта във ден!
Ти ела и остани,
във живота мой бъди
слънце, светъл лъч, зора,
моя обич, моя мечта!
От болка вия!
Искам да заплача,
но не мога.
Усещам само здрача.
Неправда в мен кърви.
Безжизнена стоя
с пресъхнали надежди.
Ще издържа!
Няма да скимтя,
като вълчица дива.
Ще се боря,
докато съм жива!
Ще те целуна, няма да те пусна,
късмета си аз няма да изпусна!
Езичето подай си, мила,
къде ръчичките си скрила?
Погали лицето и косите ми,
целуни дори очите ми,
във мен се силно притисни,
обичаш ме, нали? Кажи!
Усещаш ли сърцето ми,
за тебе как лудешки бие?
Не може то от теб да скрие,
колко много те обича,
любовни думи за теб срича!
Сълзите радостни изпий
и знай добре, това сме ний
със тебе -двама влюбени,
от страст, любов погубени!
Напук на хора лоши, зли,
обичаме се с теб, нали?
Целувай ме, не спирай ти,
със мен се слей! Моя бъди!
Поискай ми любов!
Не давам я на заем.
Поискай ми от вярата,
от тази дето знаем,
че има дух, крила!
Поискай песента,
на моята душа!
Поискай свобода!
Поискай ми и сила,
която в мен кипи!
Поискай да съм мила,
ще бъда до зори!
Поискай красотата,
от моята душа!
Поискай нежността,
на моята ръка!
Поискай и звездите,
от моите очи!
Целувай ми косите,
обичай ме, гори!
Аз ще ти дам със радост
и моето сърце,
о, моя, буйна младост,
простор, небе, море….
От мойта красота,
греби със пълни шепи
и нека гордостта,
не прави ни на слепи.
Сърцето ще признай -
обичано, желано,
че светът е рай
и аз съм твоя! Само!
Ще ме целунеш ли както преди?
Ще го направиш ли, кажи?
Как целуваше онази,
която нашата любов погази?
Нима не виждаш, ти сгреши!
Мразиш ме. Защо? Кажи!
Магия или карма зла,
мори нашите тела
и разумът убива,
любовта затрива?
Аз имам сила, воля
със злото да се боря,
и много искам някой ден,
да се завърнеш пак при мен,
да ми върнеш любовта -
истинската, нашата!
Слънчеви лъчи
играят в мойто огледало,
а в мен детето вече е заспало!
Играчките във прах
потънали са вече
и детските ми спомени
забрава ги повлече.
Забравена от Бога съм,
останала сама,
дори без любовта.
Тя пак изневери
на моите мечти!
Дали пък са големи?
Кой краде от мойто време?
Протягам своята ръка
към огледалото сега
и нека в този тъжен ден,
да върне слънцето във мен!
Къде си?
Къде си, обич моя, непозната?
В мечтите мои ли остана? Осъзната,
протегнала ръце във мрака,
душата моя те жадува, чака!
При мене идваха, но твоите сестри,
различни хора с разни там съдби,
даряваха ми страст и красота,
но не познаваха те любовта!
Къде си, ангел мой, любим?
Жадувам твоя поглед син,
желая твоите крила,
със тях при теб да долетя!
В небето аз ще те открия,
с воал звезди ще те покрия,
светлина ще ни прегърне,
мига във вечност ще превърне!
Свобода ми дай, любов,
о, ангел мой, моя любов!
