Вихри клони вятърът навън,
аз унасям се във сладък сън!
Нежно милваш ме в съня с ръце,
нежно галиш ме насън с перце.
Казваш ми, че ме обичаш ти,
подаряваш ми мечтите си.
Искам те сега, а не в съня,
искам в огън с тебе да горя!
Целувката, с която ме дари,
щастлива ме направи призори,
душата ми до болка разтрепери,
сърцето ритъм иска да намери!
И полетях в небето от възбуда,
а ти ме гледаш целия в почуда,
представа нямаш колко те обичам
и колко време все по тебе тичам!
Не ме целувай повече! Горя!
Ти знаеш ли? За теб ще изгоря!
Не ме поглеждай страстно през деня,
не мога да дочакам вечерта!
Еротиката в мен бушува бясна
и как със тебе да не бъда страстна?
Целувка ще ти дам,
а ти ще отговориш,
със същата в душата.
Знам, любовта е сляпа!
За тебе ще обгърна
света със две ръце
и тебе ще прегърна,
обичам те, дете!
Лицето и душата
приемам ги в едно,
аз знам, че красотата
не е в едно легло,
а в страстите големи,
когато подплатени
са с чувства и любов.
Не чуваш моя зов!
Аз ще те обичам,
пак ще те желая,
ще те припозная
в розата червена,
в бялото лале
и ще те целуна
по чипото носле!
Моя, ненагледна,
мила и добра,
моя съкровена,
любяща жена!
Бяло!
Бяло е лицето твое,
бяло слънце не видяло!
Бяла е душата твоя,
тъй откраднала покоя
на мойте сънища в нощта.
За твоята любов жадувам,
в сънищата те целувам.
Искам те!
Сега!
Плаче моята душа!
Желая те до мен такава,
омайна, дивна и красива.
Душата ми не позволява
да те отмина,
да не те желая!
Очите ти не са сини,
а черни като две маслини.
Но важна е душата!
Плени ме от мига,
когато пожела
да споделиш,
моята съдба.
Не можеш ти да мразиш,
не можеш да завиждаш,
злото в крака газиш
и радости събираш,
даряваш и на мене,
изпълваш ме с любов!
Гордея се със тебе.
Обичам те, любов!
Ще ли ме обичаш,
ако ти докажа,
че заради тебе
аз ще се откажа
от жената,
от колата,
от апартамента
и от работата?
Ако трябва и в чужбина
с тебе да замина,
няма да му мисля.
Все нещо ще измисля.
Обсебен съм до болка
от твойта красота.
Бушува в мен страстта!
Не мога да се спра,
търся твойто тяло!
Не мога и да спра
сърцето полудяло!
Магия или болест е това?
Без теб не мога!
За тебе искам да умра!
Горичка и полянка.
Прегърнали се двамка
под орехова сянка.
Тя го милва, гали
и във него огън пали.
Гърчи се до него прималяла,
щастлива и доволна занемяла.
По устните потича пяна.
Страст желана!
Той нежно гали я,целува
с ръце по тялото рисува.
Кръвта във вените бушува!
И няма място забранено,
всичко му е позволено.
Негово е цялото и тяло,
за ласки закопняло.
Каква любов и красота,
на зелената трева
Без думи, без слова
ще прислоня до теб глава.
Ще ме погледнеш
и ще се усмихнеш.
В ръцете ти
сърцето ми ще стихне.
До тебе кротко ще се свия,
с радост блажена ще се опия!
И ще заспя.
Ще сънувам любовта,
как на крила при нас долетя.
Гушкай ме и ти !
Твоя съм.
Повярвай ми!
Обичам да те слушам ,когато ми говориш
за хубави неща,за любовта.
Обичам да те гледам спокойна и красива
и да усещам сила,която ме изпива.
За мен си самодива,кралица на нощта!
За мен си най -прекрасната жена!
Не можеш да избягаш от моята любов.
Не можеш да се скриеш от хорските очи.
Изпратена от Бога си!
Живей,лудувай,обичай и целувай!
Не тъгувай!
До мене винаги бъди!
Щастието мое си!
Ако те обичам както слънцето луната.
Ако те целувам както вятърът листата.
Ако ме заливаш както морските вълни заливат кея.
Ако в мене виждаш нея.
Дали ще съм щастлива?
Не става!
Това моето сърце не позволява.
Ще искам слънцето с луната да се слее.
Ще искам вятърът с листата да запее.
Солената вода в нас да пропие,
болката от миналото да измие.
