Погледни ме в очите
и за миг разбери
как потъвам в сълзите
дай ръка, провери!
Обич няма да прося
нито твойта любов,
аз съдбата си нося
във живота суров.
Погледни ме в очите
и сълзите ми спри,
и навън под звездите
обърни се, поспри!
На ръба съм
и не виждам!
Не обиждам!
Не завиждам!
Не тъгувам!
Не сънувам!
Не слугувам!
Не пирувам!
Не мъдрувам!
Не умувам,
но целувам
и обичам
само тебе,
твойто тяло
в страсти лудо
полудяло!
Искам в тебе да остана
щура и необуздана,
искам да съм вечно млада,
тъй добра, а не злояда.
И когато под липата
ти ме милваш по косата
и притискаш мойто тяло
тръпнещо и пощуряло,
устни в твойте аз ще впия
със любов ще се опия!
И звездите ще ни светят
със луната ще флиртуват
приказки ще си хортуват
с радост ще ни се любуват.
Беше страхотен,
не беше красив,
не беше страхлив.
Любеше страстно,
страстно и властно,
сластно, опасно.
Топях се, горях,
разпъната бях,
като на кръст.
Кой имаше пръст
във тоз маратон?
Ни звук, нито стон!
Не мога да плача
за него сваляча
с цигара в уста,
мъж -суета!
Играе с пари,
във сделки гори,
какъв жребий мой,
страхотен плейбой!
Светлоока синя вечер,
с дъх на кестени омая,
радвам се, че позволи ми
тебе да те опозная.
Тъй притиснати до болка,
сила аз от теб ще пия,
с устни парещи, горещи,
цялата ще те изпия.
Прегърни ме, обич моя,
изцери ме, душо моя!
Обич, радост ти ми дай,
с теб оставам аз до край!
Дай ръка, със мен тръгни
и сълзите мои спри,
тук не ще да понеса
тази наша орис зла.
Ако искаш откажи,
ако искаш с мен тръгни?
Знам, че имаш ги на брой,
сто жени поне, герой!
Затова сега кажи,
с мене тръгваш ли или
си оставаш тук сега
с тях, без мен, без любовта!
Питам се защо ли
лошото не виждам?
Питам се защо ли
себе си не виждам?
Питам се защо ли
вечер те сънувам?
Питам се защо ли
толкова умувам?
Питам се защо ли
тебе все те няма?
Искам те до болка
обич глуха, няма!
Бяла чайка над мене лети,
ти не знаеш как в мене боли!
Не намирам аз дума и слово
да покажа, че обичам отново.
А съдбата жестоко играе,
иска в тебе и в мен да извае
чувства разни, добри и омразни,
страсти, обич, любов и съблазни.
Бяла чайка над мене лети!
Говори ми! Обичай ме ти!
Огън в мене запали,
чувства стари разпали,
на ръце ме понеси.
Мойте вопли чуваш ли?
Бях за теб единствена
и дори красавица,
бях и цвете, роза, мак
не разбрах защо и как
ти към мене охладня,
и забрави любовта!
Очите ти няма да видя,
загубих глас, дума добра.
Очите ти няма да видя,
обичах те, как не разбра?
Припяваше с вятъра нощем,
листата целуваше ти,
не спеше, будуваше нощем
и търсеше нечии очи.
А толкова много я исках
голямата моя любов,
а толкова много го исках,
със теб да живея до гроб!
