Не мога да те спра!

Как мога да те спра?
Ти полудя!
Дойде при мен със вятъра!
Сърцето онемя!
Проникваш в тялото ми
с кръглата луна,
с целувка тъй солена
от морската вода.
Любиш страстно!
Дори опасно!
Една сълза блести
на моите гърди
и лунните лъчи
флиртуват с нея диво!
Лудост е любовта голяма,
предречена за двама!
Порок ли е това
или е доза страст,
която в нас,
като поток тече?
Изтръгваш ме!
Разкъсваш тишината с вик!
Разливаш се!
Топиш се страстно!
Унасяш се за миг…
и продължаваш
властно и опасно!

Щастлива!

Пада мрак!
Над града е сива пустота!
Бяла съм!
Сама!
Разхождам се по улиците на града.
Там някъде блещука светлинка.
Надежда в розово!
Моя мечта!
И нечий стон с ясен звук на камертон,
пронизва моята душа.
Но аз летя!
Щастлива съм така,
че полумесецът дори изгря.
Усмихва ми се!
Прави си със мен шега.
Звездите мигат закачливо,
флиртуват с мен ревниво.
А вътре в моята душа,
кипи страстта!

Жена

Убийствената тишина души ме!
Мори ме!
И не защото съм сама
тук пиша и редя моите слова.
И не защото ти сега
там някъде си с другата жена.
И не защото омерзена,зла
проклинам моята съдба.
Какво очаквах?
Мъж си!
Една от всичките съм аз.
Жена!

Къде си ти?

Студен дъжд вали във мен!
Между нас стена
с желязна врата!
И ангели стокрили
на бога верни мили
зад нея са се скрили!
Искам с тях да полетя!
Искам да си с мен сега!
Но дали ще мога да стопя
тази каменна стена?
И пожар сърцето пали,
а душата се топи.
Огънят във мен едва ли
виждат твоите очи!
Сто реки ще потекат
от сълзите мои!
Сто души ще покоря!
Сто приказни герои!
Но ти защо си тъй далече,
защо от любовта ми се отрече?
И този дъжд студен
не спира да вали!
Къде си ти?
За мене мислиш ли?
Кажи?
Не погубвай любовта!
Обичай ме!
Сега!

Синева

Цялата си в синьо!
Синьо е небето.
Синьо е морето.
Сини са и твоите очи!
Ах, как искам да са мои!
Дай ми ги!
Сини облаци те гонят,
ветровете с тебе спорят.
Слънцето подава ти ръка,
струи от тебе синя светлина.
Синя песен!
Сини слова!
Синя любов!
Силна жена -
синева!

Молекула на любовта

Как тихичко във мен вали!
Сребриста паяжина,
на паяк ненаситен
оплита мислите ми.
Говори!
От дълбините на сърцето,
връхлита чувство непревзето!
Във теб!
Във мен!
Във нашите души!
И като нежен полъх
усещам твоят дъх.
Всмуквам със наслада
горчивият сок на грехът.
Със сила нежна ти ме заливаш!
Обсебваш ме!
Така!
Ти във мен!
Аз във теб!
Слети във една -
молекула на любовта!

Сияйна

Сияние ме обгръща цяла
от него аз съм засияла
и ярки пурпурни звезди
потъват в моите очи!
Облива ме дъжд, светлина
и залезът красив сега
със оптимизъм ме залива
и чувства силни в мен кодира!
Разлива се във мен покоя
и знам, че любовта е моя,
нима не виждаш, аз съм твоя,
топя се в страсти, обич моя!

Сезоните във моята душа

Страхувам се!
Около мен цветя!
Красиво, нежно е и мило е
лицето ти на светлина!
Обичана съм, знам това
и хората за мен -цветя,
прегърнала съм със очи,
а ти целуваш ме, мълчи
душата ти в лъчи огряна,
за теб съм аз призвана!
За теб живея, дишам,
но малко ми остава,
пролетта обичам,
а лято в мен догаря!
Есента се плъзва
във мен със пипала
и сняг, и бяла зима,
ще видя ли? Кога?

В рая

Сълзите ти пропиват мойто тяло,
до тебе сгушило се, занемяло
от трепет, болка и любов,
и вопъл, стон, копнеж, и зов
отронва утрото навън!
Дочувам в мен камбанен звън,
и шепот на една сълза
тъй чиста , морна, пареща,
във страст, огън изгаряща!
Топя се в твоите прегръдки,
усещам твоите целувки
и сливаме се с теб така,
че цялата земя сега
изглежда приказна, красива,
в нюанси, краски причудлива!
Изпиваш мойта болка, грях,
долитат ангелите с тях
във рая с тебе ний летим,
изгаряме от страст, горим!

Прогони в мен покоя

Унесена дълбоко
не чух кога си влязъл!
Усетих те до мене,
нежен ангел слязъл
от небето синьо
целият във злато,
с блясък във очите,
топъл като лято.
Докосна ме и плъзна
ръка по мойто рамо,
пред себе си аз виждах
очите твои само!
Потъна в мен до болка,
раздрах нощта със вик
и паднах победена
от теб герой велик!
От радост аз заплаках,
как дълго тебе чаках,
прогони в мен покоя,
от днес съм само твоя!