Клара вече не е момиче! От тази нощ усети как в нея нещо се преобърна.Всички неща не приличаха на себе си, самата тя също. Чудеше се как до сега не е забелязала лъжата, измамата в очите на Ерик. Той я гледаше така чужда, отбягваше погледа и.Струваше и се, че има какво да и каже, а не може. А тя му даде всичко, което пазеше дълбоко в себе си цели 16 години.Надяваше се, че той ще я оцени, поне ще я уважава, ще я обича. Не се получи! Човекът просто си играеше ролята на влюбен и то не само пред нея. Вече доста хора и казваха в очите, че е лъгана, мамена, че Ерик го интересуват само парите на татенцето.Но милият, той не знаеше, че татенцето е жив и здрав и ще му сбърка плановете. Какво губеше тя -нищо! Защото и нищо не е имала освен тая хубава и вярна ангорска котка, която и сега и мъркаше в скута. Само тя я разбираше и успокояваше, някак си по котешки. Клара не обичаше животните кой знае колко, но към тази котка изпитваше благоговение.Направо си я величаеше. По някакъв котешки начин тя и подсказваше развоя на събитията, които напираха. Като че ли котката виждаше в бъдещето.През целия ден тя обикаляше стаите и се търкаше в обувките на Клара, гледаше вратата, после Клара и жално мяукаше.Подсказваше и, че трябва да излиза от къщи, да бяга някъде -където и да е. Но Клара упорито си стоеше само в къщи с болката, с тъгата си.Гледаше упорито в една точка в стената.Предметите и бяха познати до болка и толкова омръзнали.Не можеше да излезне от този затворен кръг, не можеше да предприеме нищо.Беше вцепенена, като омагьосана.Не можеше да излезе от къщи, дори до магазина да иде и костваше много усилия.Не можеше да гледа хората, виждаше едни човечета, такива едни, като механични играчки.Не можеше дори нормално да говори с хората и го съзнаваше, но беше спъната и то отвътре. Някой би казал, че е магия, но тя не вярваше на магии.Знаеше, че причината е Ерик! Защо не и тя, която прекалено навътре взимаше нещата.Това не е само чувствителност, емоции. Това е тип душа, рядко срещана, но нейната.Защо точно тя, защо тя трябваше да е такава? Клара си задаваше всеки ден този въпрос и до никъде не стигаше.
А сега както винаги си лежеше на леглото и гледаше телевизия, но нищо не виждаше, нищо не чуваше! Нима това е нормално?Та тя е едва на 16 години. По късно какво я очакваше, как ще я кара занапред? Не беше достатъчно подготвена за живота.
Майка и беше делова жена и почти нямаше време за нея, а после изведнъж изчезна. Просто замина някъде и до там. Може и да не е жива, но все тая! Клара си мислише, че майка и не я обича. Майка и го доказваше през цялото време. Получаваше целувка само на ражденния си ден.
Клара дори не плачеше за нея.Татко и си имаше свой живот, семейство и почти не я виждаше. Благодарна му е ,че поне това жилище и купи и тази котка за другарче.Все пак татенцето идваше, но само когато имаше някакъв проблем с пари, данъци, такси. Целуваше Клара по челото и никакви разговори освен -”Бъди умна! Оправяй се сама. Животът учи!” А тя се влюби в Ерик от едно виждане. Казваха и, че Ерик не е за нея, но тя не искаше и да чуе.Мислише си, че той като по голям ще замести донякъде татко и мама. Но не стана така. Първа любов, първо разочарование и от там всичко и тръгна наопаки. Клара трябваше да се вини, че баща и има много парии, че все още е жив.Тя не криеше баща си, той се криеше от нея, като че ли гузен, че и той като майка и са я оставили самичка да се оправя в този живот. Разбира се, че парите не са всичко. Това Клара го разбра твърде рано. Ако има нещо, което най мрази на този свят, това са парите. Те винаги са и причинявали много болка и сълзи, както и сега.Тя продължаваше да обича Ерик, да го чака -това беше в нея, не можеше да се бори срещу себе си.Телефоните и мълчаха, а и котката и не даваше знак, че ще има гости. Напротив, все подканяше Клара да излиза навън, да не стои в къщи.Едно училище, едни уроци по танци и после у дома.Когато порасне още малко и тръгне на работа ще е пак така -работа и в къщи. Тя познаваше себе си, знаеше, че ще е пак така.
А тези телефони все мълчаха. Ерик се обаждаше най много два, три пъти в месеца, само да я чуе, като приятели.Смешна работа, а преди да я спечели всеки ден беше до нея и я целуваше постоянно. Това я убиваше. По добре да не я търси изобщо. Но вътре дълбоко в душата си тя жадуваше за него, за вниманието му.
И днес денят бе, като другите. Котката и я посрещна на прага. Клара и се похвали, че има шестица и то по математика и още не затворила входната врата домашният телефон иззвъня. Така се стресна, че изпусна чантите. Беше минала през магазина да напазарува, но вече няма да пие кока кола -бутилката се счупи. Дигна слушалката. Беше Ерик.
-Как е моето момиче?
-Благодаря, добре съм.
-Имам страхотна новина за тебе. Открих майка ти.
Клара се свлече на пода и краката и трепереха, тялото и се тресеше.
-Мама! Къде? Моята майка…
-Да, момичето ми. Приготви се, ще дойда да те взема след час.
Нищо повече не каза и затвори. Клара се засуети, забрави за разлятата кока кола пред вратата.Котката обикаляше коридора и мяучеше, после се спираше до вратата и гледаше тъжно Клара. Новината не е толкова весела, както прозвуча по телефона.
Ерик дойде. Трепереше целият, а беше и небръснат и толкова развълнуван, че даже заекваше -неприсъщо за него.
Защо ли взе и котката със себе си и Клара не знаеше, но явно имаше нужда от нея. Пътуваха доста дълго, час, два и повече.Пътят се виеше покрай реката, но Ерик сви нагоре към планината.
Не беше дори село, а няколко къщи разхвърляни, като мозайка.Спряха пред най отдалечената. Ерик погледна Клара и се опита да я успокои:
-Моля те моето момиче, това което ще видиш не е много весело. Но все пак това е твоята майка, трябва да приемеш истината. Трябва да си щастлива.Голямо момиче си вече.
Клара вече хлипаше, а котката трепереше в ръцете и.
На прага на къщата в инвалидна количка пушеше жена.
Да, това беше жена.Лицето и бяло като порцелан, изкуствено. Жената имаше много хубава и гъста, черна коса навярно перука.Като ги видя понечи да стане, но неможа. Изпусна цигарата, очите и плуваха в сълзи, но не заплака.
Това трябва да е моята майка си мислеше Клара и погледна Ерик, а той кимна с глава.
Жената посегна към Клара и я попита дали помни и обича още майка си. Повдигна косата на Клара и там се показа голяма черна бенка заради коята Клара носеше дълга коса. Хвърли се в краката на майка си и заплака.Не плачеше, а крещеше.Всичко стана толкова бързо, че не усети ,не чуваше как майка и и говореше, обясняваше как се е срамувала да се покаже след тежката катастрофа пред хората, но искала да бъде по близо до дъщеря си и затова не е заминала в чужбина да се възстанови и излекува по добре. н е искала да е в тежест на никой. Може би нямало да е и в количка, като сега. Бащата на Клара знаел всичко и посещавал болната дори и не често. След случката с майка и и парите са в татко и .Майката разбира за Ерик, разкрива замислите му дори и късно, и го осъжда за постъпката му с Клара.
Сега Ерик не беше същият.Изглеждаше мил, внимателен и добър.
Но като че ли отгоре, от планината нещо връхлетя върху Клара. Тя доби сили, смелост и изкрещя срещу Ерик впивайки остри нокти в лицето му:
-Как така сега ме заобича?
Клара не знаеше, че в нея може да има толкова ярост към този, който тя боготвореше, този който я направи жена. А сега, сега тя го мразеше, ах колко го мразеше!
Тя знаеше силата на парите и това я отврати за сетен път. Целуваше майка си, плачеше и обикаляше къщата кършейки ръце.
О, не това не е човешко, не е нормално.Що за съдба е това? Крещеше на воля, Балкан е това. Ехото и отговаряше, а котката кротко се беше свила в краката на майка и без да я познава.
Ерик я помоли да я върне в града, но Клара отказа.
Каза му Сбогом, толкова гневно, както никога не си е представяла, че може да му говори.Обади се по телефона на баща си и му заяви, че няма да се прибере докато той не дойде да ги вземе с майка и.
Ерик си тръгна и на Клара и поулекна. Двете с котката се гушкаха в одеялото с което бяха покрити краката на майка и, ако имаше такива. Не можеше вече и да плаче, искаше само да крещи, Балканът да чуе, че има майка и то най добрата майка на света. Мразеше истински, много силно Ерик, баща си и най вече парите. Проклетите пари!
Така трите сгушени посрещнаха залеза. Баща и не идваше, но тя не го и очакваше. Не и трябваха парите му, които всъщност не бяха само негови. Тя имаше майка! И то каква!
